През деня Джордан Белфърт, прототип на героя на Леонардо ди Каприо от „Вълка от Уолстрийт“, печели хиляди долари на минута, а нощем харчи немислими суми за наркотици, секс, алкохол и сбивания. Вероятно затова мнозина имат претенции към лентата. Кристина Макдауъл е дъщеря на един от партньорите на Белфърт и дори сменя фамилията си, за да се разграничи от финансовите машинации на баща си. В открито писмо до режисьора на лентата Мартин Скорсезе и Леонардо ди Каприо в Los Angeles Times тя упреква кинематографистите, че пропагандират „сексуалните провокации и кокаиновите гуляи“. Организацията за защита на животните Friends of Animals призова за бойкот на филма заради шимпанзето, снимано в масовите сцени на офисните вакханалии. Активисти, защитаващи правата на инвалидите, са обидени от честото използване на думата retard (човек със забавено развитие), както и от сцената, в която героят на Ди Каприо получава парализа след поредната доза наркотици. Но най-разпространеният упрек към режисьора и звездата от филма „Вълка от Уолстрийт“ са за избора на героя – алчен и неморален. Неговият прототип Джордан Белфърт, признат за виновен във финансови машинации, не само успя да се отърве с 22 месеца затвор, но и да припечели добре от книгата, която написа за себе си.
Роден е през 1962 г. в нюйоркския район Куинс в семейство на счетоводители и от дете мечтае за богатство. Година преди да завърши училище Джордан и негов приятел печелят 20 хил. долара от продажбата на сладолед на плажа. С тези пари той възнамерява да учи за зъболекар. Но се разочарова още в първия ден на обучението си, след като чува думите на декана: „Златният век на стоматологията е свърши, не се надявайте да забогатеете“. Все пак Джордан има университетска диплома по биология, но образованието никога не е било приоритет за него. Младежът и няколко негови приятели основават малък бизнес за доставка на замразени стекове и омари. На 23 години той вече управлява фирма, която превозва седмично до 2 хил. кг месо и замразени морски продукти за клиенти от околностите на Ню Йорк. Но печалбата не задоволява апетитите на Джордан и той разширява безразсъдно дейността си въпреки недостига на капитал. Две години по-късно фирмата фалира. Говори се, че точно тогава до Белфърт стига слуха за негов познат, който за една година спечелил на Уолстрийт цяло състояние.
Във филма е показан само дебютът на Джордан Белфърт във фирмата L.F. Rothschild, но той се обучава в търговия с акции и в други брокерски кантори на Уолстрийт – D.H. Blair и F.D. Roberts Securities. В първата компания той наистина е покровителстван от старши търговеца Марк Хана, който покрай всичко друго успява да внуши на протежето си, че наркотиците и развратът са полезни за занаята, защото „карат кръвта да тече по-бързо“. „Черният понеделник“ през октомври 1987-а и последвалият борсов крах лишават мнозина брокери на Уолстрийт от работа. Включително и Белфърт.
В сравнение с престижната L.F. Rothschild следващата му месторабота изглежда като сериозно понижение. Става дума за Investors Center в Лонг Айлънд, фирма, в която над 800 човека продават акции на малки и нископерспективни компании на доверчиви клиенти. През 1991 г. списание Forbes нарича вече преуспелия Белфърт „извратен Робин Худ“, който граби богатите и прибира печалбата за себе си и за своята весела шайка брокери. Джордан Белфърт твърди, че „обработвал“ само състоятелни инвеститори. „Нямаше да бъда в мир със себе си, ако бях звънял на хора, които печелят по 50 хил. долара годишно, за да им взема парите, необходими за образованието на децата им“, споделя той в същата статия. Всъщност търговецът печели и от граждани със средни доходи. В интервю за CNN през януари 2014-а водещият назова в пряк ефир имената на няколко човека, загубили всичките си спестявания в резултат на сътрудничеството с компанията на Белфърт.
Търговският талант на Белфърт е наистина изключителен. Пътят му към баснословните печалби започва през 1989-а, когато решава да основе собствена брокерска кантора в дилърския автоцентър в Куинс заедно с приятеля си Кенет Грийн. Отначало предприемачите работят с франчайз на фирмата Stratton Securities. Но след година и половина вече печелят достатъчно, за да купят компанията срещу 250 хил. долара и да я преименуват на Stratton Oakmont. Малко преди това вече преуспелият Белфърт се запознава с Дани Поруш, който в екранния вариант присъства под името Дони Азоф. Двамата живеят в една сграда и се запознават чрез съпругата на Дани. Заинтригуван от богатството на съседа си, Поруш предлага да му помага и се превръща в негов близък съратник. Двамата измислят собствена схема за прибиране на суперпечалби. Белфърт наема и няколко ревностни млади продавачи, които обучава на техника, която нарича “ предложението на „Кодак“. Това означава, че отначало на клиента се предлага първокласна стока, като акциите на Eastman Kodak. А след като захапе въдицата, брокерите му пробутват акции на неизвестни фирми, които носят малка печалба на продавача. „Хващайте ги за гушата и не им давайте да затворят телефона“ – учи новаците Белфърт. Впрочем тези действия не са незаконни. Което не може да се каже за схемата pump-and-dump („напомпай и зарежи“), прилагана от Stratton Oakmont. Компанията купува евтини акции, на неизвестни компании, и ги крие в тайни сметки, които Белфърт нарича „миши дупки“. След това армия от брокери разпространяват фалшива информация, за да предизвикат значително покачване на цените им. Когато достигнат пика си, Stratton Oakmont се отървавала от ценните книжа и прибира колосални печалби. А неизбежното сриване на котировките до обичайните нива изобщо не тревожело брокерите. Като цяло по оценка на американската Комисия за ценните книжа и борсите дейността на Белфърт и компанията е причинила загуби на инвеститорите за над 200 млн. долара.
На 34 години Белфърт печели стотици милиони долари. С тях той придобива разкошни жилища, скъпи автомобили, яхта, бивша собственост на Коко Шанел, лъскава съпруга от модния бизнес и други атрибути на новобогаташите. Компанията му се превръща в „Дисниленд за брокери“, който предлага на служителите си не само начин да си осигурят баснословни доходи (до 800 хил. долара годишно), но и много „бонуси“, включително и достъп до извънградски клубове, наркотици и оргии. Започналото през 1992 г. разследване на борсовите машинации на Stratton Oakmont лишава пожизнено собственика й от правото да търгува с ценни книжа, както и да плати голяма глоба, която не е по джоба му. В резултат на това през 1998-а компанията спира да съществува. Джордан Белфърт е заплашен от 20-годишен затвор, но се съгласява да сътрудничи на следствието и получава четири години, от които излежава само 22 месеца. Във филма персонажът на Ди Каприо се опитва да предупреди приятеля си, че носи „бръмбар“. В реалността Джордан Белфърт предава всичките си приятели, много от които, като Дани Поруш, също получават затворнически присъди. В килията Белфърт започва да пише мемоарите си. За тях се състезават няколко издателства, но авторът избира Random House срещу 1 млн. долара. През 2011-а Белфърт получава още няколко милиона от кинокомпанията Red Granite Pictures срещу правото за екранизация. След като излезе от затвора, „Вълка от Уолстрийт“ се превърна в търсен лектор. Той е канен в компании като Virgin, Symantec и Deutsche Bank, които му плащат по 30 хил. долара за всяка изява. Досега Джордан Белфърт е изплатил около 14 млн. долара от 110-те, които съдът го задължи да върне. И според слуховете работи над нова книга.
