Банките все още не са взели решение каква ще е лихвената им политика по потребителските и ипотечните заеми след промените в закона, които парламентът прие на 11 април 2014-а. Повечето мениджъри чакат да видят конкретните промени в „Държавен вестник“. Причината е, че дебатите по Закона за потребителския кредит бяха толкова оживени и разнопосочни, а направените предложения толкова много и толкова внезапно оттегляни и преправяни, че дори юристите на банките не са наясно какво точно е прието в крайна сметка. И как ще рефлектира то върху текстове, имащи отношение към промените в други закони. А детайлите в случая са важни. Защото, ако бъде допусната грешка при формирането на цената на продуктите или след време клиентите са недоволни от повишаването на цената на кредита, срещу банките могат да бъдат заведени съдебни дела за това, че лихвите не са формирани съгласно закона.
Основната дилема пред мениджърите е дали да формират лихвите на базата на ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР, или на базата на индикатори. В първия случай проблеми със законодателството няма да има. Там ситуацията е ясна: ползваш един от трите индекса и слагаш надбавка. А цената на кредита ти зависи от пазарното движение на ЮРИБОР и СОФИБОР. Те се променят всеки ден и за да избегнат честата промяна на вноските по кредита, банкерите, които смятат да се спрат на тази методика, ще сложат т. нар. ограничения за промяна на лихвените равнища. Както обясни изпълнителният директор на „Банка Пиреос България“ Емил Ангелов, лихвите по кредитите, респ. вноските, ще се променят само ако индексите се повишат или намалеят с повече от 50 процента. Ще бъде сложен и още един стопер, който ще пази банките от загуби при понижение на индекса под сегашните му равнища. При лихвата по кредита клиентът ще трябва да приеме, че ЮРИБОР не може да е под 0.25%, т. е. да е нула или отрицателен.
Проблемът при този начин на формиране на лихвите остава изцяло за клиента, защото например ЮРИБОР, а и другите два индекса са на историческо ниски равнища. След като Европейската централна банка премахне кредитните улеснения за рефинансиране, този индекс ще започне да се повишава. Прогнозите на банкерите са, че този процес ще започне от есента на следващата година и много бързо – в рамките на шест до девет месеца, ЮРИБОР ще се повиши от 0.25 до 1%, което, естествено, ще увеличи и вноската по потребителските и ипотечните заеми, базирани на този индекс. Същото се очаква да се случи и с ЛИБОР-а. И двата индекса обаче зависят от външни фактори и чужди политики. Но пък увеличаването на ЮРИБОР и ЛИБОР ще оскъпи кредитните продукти, които нашите банки предлагат на гражданите.
За да избегнат опасността от повишаване на ЮРИБОР и ЛИБОР, много мениджъри смятат да ползват комбинация от индикатори като инфлация, средна цена на депозитите, според статистиката на БНБ, и така нататък. Както вече „БАНКЕРЪ“ писа, тук има един много тънък момент. Причината е, че няма правна регламентация дали статистическата информация на БНБ за средната цена на депозитите може да се смята за индикатор.
Точно по тази причина много банкери чакат да видят закона публикуван в „Държавен вестник“, преди да вземат окончателно решение. Базирането на лихвата по кредита на базата на комбинация от индикатори обаче въобще няма да помогне на клиентите да разберат как точно се формира лихвеният им процент и по каква причина той се е повишил. Този подход е свързан с доста сложни формули и математически зависимости. Илюстрация за това дава един наскоро пуснат продукт за ипотечен кредит, където лихвата е 6%, но е променлива. И ето от какви фактори зависи, според публикуваната на интернет страницата на банката методика, нейната промяна – от инфлацията, от средните стойности на ЛИБОР-а, ЮРИБОР-а или СОФИБОР-а (зависи от валутата, в която е отпуснат заемът), от средната стойност на лихвите, плащани от банките по новопривлечени депозити от граждани и фирми. В методиката са включени размерът на задължителните минимални резерви и вноската във Фонда за гарантиране на влоговете. Като индикатор участва и равнището на кредит дефлоут суапа (CDS) за България, който измерва риска от фалит на нашата държава. И всички тези индикатори са включени във формула, умножени по определени коефициенти. Който иска, нека си ги търси и да смята. Повечето българи дори не знаят откъде да вземат стойностите на някои от тези индикатори, камо ли да си изчислят базираната на тях лихва, за да видят дали им е увеличена коректно, или не. Ако искат да го направят, ще трябва да ползват услугите на финансови консултанти, но за тях ще се плаща. Защото безплатен обяд няма.
Левон Хампарцуман, главен изпълнителен директор на “УниКредит Булбанк”:
“Нека първо да видим закона, публикуван в окончателен вид в “Държавен вестник” и тогава ще започнем да изчисляваме как да се структурират лихвите по кредитите за граждани.”
Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на “Банка ДСК”:
“Човек трудно може да се ориентира какви точно са конкретните правила в закона по отношение на цената кредита, преди той да бъде бъде публикуван. За момента очакваме обнародването му в “Държавен вестник”. Когато това стане, ще решаваме как да формираме лихвите по кредитите.”
Мая Георгиева, заместник-председател на надзорния съвет на Първа инвестиционна банка:
“Нашата философия е, че клиентът трябва да има правото да избере между голям брой опции за продукта, които желае да получи. Тази идея налагаме и чрез сегашната ни рекламна кампания. Затова ще предложим потребителски и ипотечни кредити, по които лихвата се формира както на базата на комбинация от индикатори, така и на базата на СОФИБОР, ЛИБОР и ЮРИБОР, така и с фиксирани лихвени проценти. Клиентите сами ще решават кое им е най-изгодно.”
Димитър Шумаров, изпълнителен директор на Пощенска банка:
“Според мен лихвата по ипотечните и потребителските кредити трябва да е базирана на комбинация от индикатори. По този начин най-точно ще бъде отразена пазарната ситуация, и то в полза на клиента. Разбира се, ако другите банки пуснат продукти, чиято лихва е базирана на ЮРИБОР, ЛИБОР и СОФИБОР и видим, че клиентите ги предпочитат и ние ще предложим такива кредити.”
Радка Тончева, изпълнителен директор на ОББ:
“В закона бяха въведени текстове, които от правна гледна точка поставят някои много тънки линии за допустимостта на методите, по които банките ще формират своите лихви. Трябва да видим всички текстове в тяхната пълнота и взаимовръзка, когато законът бъде публикуван в “Държавен вестник”, и тогава ще решаваме как да формираме лихвите по кредитите. Моето лично убеждение е, че базовата лихва, която банките ще ползват при изчисляване на цената на потребителските и ипотечните заеми, трябва да е максимално близка до цената на ресурса, с който тя кредитира. Друго важно условие е тази базова лихва да е направена така, че да не се налага да се променя всеки месец. Защото знаете ли, според мен за хората не е толкова важна лихвата, колкото размерът на вноската по кредита, която те правят всеки месец. Тази вноска трябва да е устойчива и да не се променя през три или шест месеца. Така клиентът може да планира своите разходи и да има сигурност, че ще може редовно да си погасява заемът.”
Емил Ангелов, изпълнителен директор на “Банка Пиреос България”:
“Все още не сме взели окончателно решение, но се ориентираме към формиране на лихвените равнища на базата на ЮРИБОР и СОФИБОР. Но ще сложим специална клауза, че ще променяме лихвата само ако тези индекси с променят с повече от 50% от размера им на датата, на която е сключен договорът. Ще направим това, за да не сменяме лихвите, респективно погасителните вноски, всеки ден и месец, а само когато има значителни промени на пазара.”
