Валутните резерви на Китай са „на косъм“ от 4 трлн. щ. долара. Те са се увеличили със 129 млрд. щ. долара през първото тримесечие на 2014-а – и са общо 3.95 трлн. щ. долара, според официалната статистика на народната банка на страната. Набъбването на валутните резерви съвпада с резкия спад на китайския юан към зелените пари, което анализаторите отдават на интензивните интервенции на китайските централни банкери на валутните пазари. Целта на пазарната намеса, според мнозинството експерти, е била да бъдат парирани спекулативните сделки на компании и инвеститори, залагащи на еднопосочно възходящо движение на китайската парична единица. По сметки на Шуанг Динг – икономист в „Ситибанк“ – валутните резерви на Китай са скочили с 40 млрд. щ. долара през март, независимо от търговския излишък в размер на 7.7 млрд. щ. долара – индикатор за мащабни интервенции на валутните пазари.
От средата на февруари китайската валута се е обезценила с 2.7% към щатската и в момента се разменя срещу около 6.20 юана за един щ. долар. Въпреки умерения спад на юана , в сравнение с паричните единици на други развиващи се пазари, той бе достатъчен, за да привлече вниманието на Вашингтон, който предупреди Пекин да не се отклонява от вече поетия курс към пазарно определяне на цените на местната парична единица. Проблемът с валутните манипулации отдавна е трън в китайско-американските отношения и в Щатите подозират, че азиатският гигант поддържа юана изкуствено евтин, за да разшири дела си в световния износ.
Китай държи в тайна точната структура на резервите си. Общоприетото мнение е, че около две трети от тях са в щатски долари, една четвърт – в евро, а останалата част е в йени, в английски лири и в други валути. Някои икономисти смятат, че пренасочването на част от китайските резерви в евро е основният движещ фактор за силата на единната европейска валута към щатската през последните месеци.
Междувременно се сбъднаха очакванията за охлаждане на китайския икономически растеж. БВП на страната се е увеличил със 7.4% през първото тримесечие на 2014-а спрямо същия период на 2013-а, съобщи китайската статистическа служба на 16 април. Все пак резултатът е малко по-добър от прогнозирания 7.3-процентен ръст.
Подемът на сектора на недвижими имоти и на инвестициите обаче е бил най-ниският след 2009-а, което показва, че кредитната среда се затяга, а търсенето намалява. По оценка на икономисти най-висок риск през тази година се очаква от пазара на недвижимо имущество, чието „прегряване“ Пекин упорито се стреми да ограничи. Да не говорим за битката на китайския премиер Ли Къцян със сенчестия банков сектор, оценяван на 6 трлн. щ. долара, както и със задълженията на регионалните управи.
Миналия месец Ли Къцян заяви, че страната трябва да постигне годишен растеж от около 7.5%, за да гарантира стабилна заетост. Същевременно обаче той намекна, че няма желание да разширява мерките за стимулиране на растежа в отговор на временни „икономически флуктуации“. Правителството огласи на 2 април, че е готов за разходи за строеж на железопътни линии и на жилища, както и за въвеждане на данъчни облекчения в подкрепа на растежа. Анализатори прогнозират, че в резултат на тези мерки БВП ще се увеличи със 7.5% годишно през второто тримесечие.
