В дарителска кампания се събират средства за спасението на българския "Стоунхендж" при Старо Железаре, село в Южна България, в община Хисаря.
На Чолакова могила при Старо Железаре се намира Тракийска обсерватория – съоръжение от побити в кръг каменни блокове. То отстои на около 10 км югоизточно от тракийския култов храм при Старосел и на 12 км от град Хисаря.
Съоръжението се състои от 24 вертикални каменни плочи, две от които липсват. Плочите са с различни размери и са наредени в правилна окръжност. По всяка вероятност са използвани от тракийското племе одриси. След преустановяване използването на съоръжението, то е засипано с почва. Върху изравнената площадка над него са открити керамични фрагменти от съдове, които се датират към началото на V в. пр. Хр. След това е довършен насипът до получаване на съвременната форма на могилата. Съоръжението се датира в VI в пр.Хр. Това е единственият такъв обект, от типа Стоунхендж в района на Горна Тракия. Досега са намирани само в Източни Родопи и Странджа.
Археолого-астрономическите проучвания доказват, че този кромлех (астрономическа обсерватория) се е използвал за измерване на годишния цикъл, равноденствията и слънцестоенето, които са играли важна роля в обредния и стопански календар на древните траки. Наблюденията на различните фази от движението на Бога-Слънце е било задължение на жреците. А всички останали са му отдавали почит чрез масовата мистериална обредност – поднасяне на дарове и жертви.
До 1934 г. то се нарича Демирджилери (Демирджилере), но е било населено само с българи. Селото има народен представител на Първото Велико Народно събрание в местността Оборище през 1876 г. – Танчо Стоянов Кривчов, както и опълченец в Руско-турската Освободителна война през 1877-78 г. – Нанко Цочев Минчев.
При избухването на Балканската война в 1912 година, селото дава мнозина войници за редовната българска армия, а един човек от Демирджилере е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Много старожелезарци воюват в Първата и Втората световни войни. На входа на църквата в селото има паметна плоча с имената на загиналите във войните за обединението на България.
Традициите за космически наблюдения се пазят и от съвременните българи. Днес Националната астрономическа обсерватория – Рожен е най-голямата българска астрономическа обсерватория. Тя се намира в Родопите, на връх Свети Дух, в местността Рожен и близо до Чепеларе. Тя разполага с няколко телескопа, между които телескоп с диаметър на огледалото 2 метра. Обсерваторията се управлява от Института по астрономия на БАН.
Националната астрономическа обсерватория – Рожен е оборудвана с шест телескопа: универсален двеметров "Ричи Кретиен Куде" (Ritchey-Chretien-Coude, RCC или РКК) рефлектор на Carl Zeiss Jena, 50/70 cm Шмидт (Schmidt), 60 cm Касегрен (Cassegrain), построен със собствени сили 15 cm слънчев коронограф, 30 cm MEADE, 18 cm менисков-Касегрен (Meniscas Cassegrain). НАО "Рожен" осигурява наблюдения по широк клас астрономически и астрофизически задачи – от динамика и физика на тела от Слънчевата система, до извънгалактични изследвания: астероиди и комети, спектри на звезди от различни класове и видове променливост, звездни купове, близки и далечни галактики, квазари.
Националната астрономическа обсерватория Рожен е открита официално на 13 март 1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от септември 1979-а. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн. лв.) и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа.
На 10 юли 2010 г. е открита първата за обсерваторията извън-слънчева планета WASP-3c.
