На Коледа и Великден по времето на соца в ефира на държавната телевизия се случваха чудеса – около полунощ пускаха най-зрелищните и интересни филми, облечените в пера балерини от еталона за източно германско кабаре „Шарено котле” или родни шоу-програми с участието на бате Ламбо и бате Николай като водещи.
В онези години партията –държава имаше отредени с чл. 1 на Конституцията права и никой не можеше да й ги отнеме. Да не говорим , че на никого не му и минаваше през ума подобно кощунство. Дори църквата тогава не се занимаваше с кощунствата и грехопадението – имаше БКП, Комсомол и „Държавна сигурност”, които следяха за нравствено-моралните устои, които трябваше да притежава всеки истински гражданин на социалистическата ни родина.
Днес времената са други. Ролите се обърнаха. За добро или зло държавата се навря там, където преди десетилетия се намираше църквата. Тя напусна всички сфери на обществения живот и остави всеки сам да се спасява – морално, естетически, финансово. А във вакуума, създаден след оттеглянето на партията-държава, плахо се появи църквата. Тя се опитва да завземе територия, която по право й принадлежи – грижата за следването на изконните човешки ценности и морал.
Чудно нещо обаче е животът! Двадесет и пет години минаха, откак се простихме с чл. 1 на Конституцията, а все още наблюдаваме рефекси, напомнящи ни за миналото. По тази причина на всяка Нова година по телевизията предават речта на президента, а по Коледа и Великден, телевизионните камери плътно следят превзелата църквата политическа върхушка, сякаш не Исус Христос се ражда или възкръсва от света на тъмнината, а те.
Нещо подобно наблюдавахме и това Възкресение Господне, предавано пряко от храм-паметника „Александър Невски” и площада пред него. Политиците се кръстеха за щяло и нещяло, особено щом забележеха, че камерата ги следи. И следваха плътно партриарх Неофит и свитата му в храма и отвън, сякаш от това зависи укрепването на вярата на българина в Господ. А докато избраните се кръстеха в храма, мнозинството отвън търпеливо чакаше чудото зад металните прегради, пренесени явно от площада пред Народното събрание.
Рефлексите от близкото минало обаче бяха най-очевидни в поведението на двама новоизпечени български политици, които прецениха, че часовете около чудото на Христовото Възкресение са най-удачни да занимаят публиката със себе си. „Безцензурните” Николай Бареков и Росен Петров избраха предаването на още по-безцензурната Николета Лозанова, за да дадат пример за нов морал. В нощта на тайнството на възкресението те се явиха в ефира на Тв7, за да обсъдят своите своите предимства и богатстватаси като нови политици. Разговорът обаче се отплесна в посока на имането на политическите им опоненти в лицето на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и лидера на БСП Сергей Станишев, бившите и настоящите им жени и приятелки. Така разбрахме, че за пред хората Борисов къта на депозит 14 хил.- лева, а Станишев – 5 бона, като богатствата им са другаде и много повече.
Двамата нови политици си задаваха удобни въпроси и щастливо се смееха на отговорите си. Такова поведение познаваме от времената, когато Бареков беше водещ, а възпитаникът на НГДЕК беше сценарист № 1 в екипа на на Слави Трифонов. Беше обаче изключително неловко да гледаме Росен Петров, който кой знае защо разказва случка с журналистката Елена Йончева, която живеела в една стая, преградена със завеса, а зад нея зад компютъра седял младия Станишев, боцкайки мусака.
Гледах новите политици Бареков и Петров и не вярвах на ушите. Да щурмуваш политическия връх на всяка цена, дори и от ефира на жълтото предаване за светски клюки на Ни Ло, при това в часовете преди Възкресение?!
Еклесиаст е казал: „Тогава се обърнах и видях под слънцето, че не бързоноги печелят в надбягване, нито на храбри се дава победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях”.
Времето и случаят са пред нас, дай Боже.
Христос Возкресе!
