Болниците масово извършват нарушения

Migration Image

Масово болниците отчитат повече заети легла от реално хоспитализираните пациенти. Освен това болните се лекуват само за оплакванията, с които са постъпили, без да се отчитат съпътстващите заболявания. Това са част от нарушенията, които са отчетени по време на внезапни проверки на Националната здравно -осигурителна каса (НЗОК)в периода между 18 и 21 април. Управителят на касата Румяна Тодорова обясни, че тяхната цел е била да се отчете дали пациентите са в болничните заведения по време на празниците и дали това кореспондира с тежестта на заболяванията им.

"Трябва да проверим контролите в информационната си система, защото се оказва, че някои от тях не се поддържат и не засича част от изкривяванията , които се получават", констатира Тодорова. Проверките отчитат, че са настанени повече пациети от наличните легла. Управителят на НЗОК даде пример с болница, в която по време на проверката са намерени 40 пациенти, а са разкрити 100 легла. Тодорова поясни, че за въпросната болница проверката не е случайна, а е направена, защото болничното заведение е отчело много надлимитна дейност. Косвени индикатори, по които може да се провери истинността на данните, са показателите храноден и лекарственоден . Те са показател за движението на пациентите и обясняват данни на болничните заведения от типа на 50 стотинки за храна на ден. Така например ако е записано, че в отделението лежат 20 души, но реално се хранят пет, данните намират "оправдание".

Освен това масово се приемат пациенти по по-скъпи клинични пътеки без да са налице съответните тежки симптоми за тях. Интересно е, че около 80% от пациентите са приети "по спешност", но след проверката се установява, че такава не е била належаща.

Един от фрапантните случаи е в Пловдив, където по график са били назначени хирургични операции със среден и голям обем на сложност, а дежурните специалисти не са били в болничното заведение. Шокиращо е, че обемът за заболяването на Лайл вече почти е изчерпан. Тодорова обясни, че заболяването са развива на няколко етапа за броени часове, като в крайния стадий на заболяването кожата на пациента се свлича. Най-честата причина за това пък е мидикаментозна алергия . Според информация на управителя на касата от общо 11 500 случая за една година за цялата страна, около 50% са били отчетени с болест на Лайл . Други проверки с експерт обаче тепърва ще установяват, дали данните са истина и на какво се дължат тези фрапантни случаи.

Друго любопитно е, че често от пациентите, които лежат по клинична пътека, се иска да доплащат за стая и да си купуват лекарството, с което се извършват физио -терапевтичните процедури. "За съжаление обаче, всички пациенти са се подписали в декларации, че са съгласни да платят тези пари, но след това са се оплаквали пред нашия екип", каза Тодорова. Тя допълни още, че ако едно лице е лекувано в извънболнична помощ и след това е прието в болница, то обикновено се наблюдава от един и същ медик, като целта е максимално използване на финансовия ресурс. В друга група от случаи пък след приемането в болница на пациенти, които дълго време са лекувани амбулаторно и след това са хоспитализирани, не е направено нищо по-различно.

Проверките констатират още, че масово се лекува само на това, за което са приети пациентите, без да се отчитат съпътстващите им заболявания. Това според Тодорова е много голям недостатък, защото в повечето случаи болестите са свързани. Докато обаче медиците лекуват съответния пациент според оплакванията, консултация със специалист за другите проблемни индикатори и болежки , не се прави. Наложена е практиката за тези "допълнителни екстри " пациентите да постъпят в болница по друга клинична пътека. "Човешкият организъм е едно цяло и трябва да бъде лекувано всичко във връзка. Интересът в медицината не е само финансов. За мен той е да си свършиш добре работата. Чакаме да се заговори за качество, там където Касата няма думата", категорична бе Тодорова.

Добър пример обаче не липсва. Похвалени за работата си са неврологичното отделение на Токуда и МБАЛ "Св. Анна", София. Направените проверки па Великден са на 191 отделения в 37 лечебни заведения в 14 града в страната. Резултатите от тях пък ще бъдат предадени на Агенция "Медицнски одит". Тодорова обеща, че подобни внезапни инспекции ще има и през следващите празнични дни в цялата страна, като планът е проверките да са постоянни.

Управителят на НЗОК съобщи и за получени скандални сигнали в касата: "Вече получаваме информация, че съвсем открито направленията се продават". Така например ако едно медицинско лице има 20 направления си остава пет, а останалите 15 дава на някой колега специалист срещу съответна сума. Тук проблем обаче проблем се явява и злоупотребата с лични данни, защото, за да "отпусне" съответните документи, те трябва да се отчетат като дадени на пациенти.

 

Мая Иванова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст