Шведите неочаквано научиха, че са потомци на робовладелци и трябва да платят за злодеянията на предците си няколко стотици милиони долара. Очаква се официален Стокхолм да получи пълния списък с претенции в края на април.
Външнополитическият ураган, който достигна бреговете на Швеция, се роди в района на Бермудския триъгълник. Четиринадесет държави от Карибския басейн се събраха на конференция на остров Сент Винсент и приеха резолюция, според която бившите колониални държави трябва да развържат кесиите си заради своето позорно минало, по-точно заради търговията с роби. В списъка с традиционните „виновници“ като Великобритания, Франция и Холандия неочаквано попадна и Швеция, чиито жители до неотдавна не знаеха нищо за черната страница в националната си история.
През ХVIII в. държавата вече е закъсняла, за да участва в разделянето на „колониалната баница“. Но от съображения за престиж мечтае да притежава поне една задгранична територия. Подходящият случай идва през 1784 г., когато Франция се обръща към Стокхолм с молба да предостави преференциален режим за търговия в пристанището на Гьотеборг. Шведският крал Густав Трети се възползва от момента и иска в замяна на привилегиите малката френска колония – остров Сент Бартс (Свети Вартоломей) в Карибско море. Сделката се осъществява и на острова възниква градът Густавия, наречен така в чест на шведския монарх. Малката северна държава решава да развива икономиката на своите задгранични владения по традиционния за онова време начин – чрез транспортиране на африкански роби към Новия свят. Всеки бял жител на Свети Вартоломей получава правото да се занимава с този печеливш бизнес, без да плаща нищо на държавата. Нещо повече, за да победи в конкурентната борба съседните колонии, принадлежащи на велики страни, Швеция го обявява за зона за свободна търговия.
В резултат на това малкият карибски остров се превръща в пропускателен пункт за транспортиране на безплатна работна ръка за Америка и в един от най-големите пазари за роби в региона, през който, според различни оценки, преминават от 10 до 15 млн. човека. Най-голямата колониална държава в света, Великобритания, отменя търговията с роби в самото начало на ХIХ в., докато Швеция продължава с позорния бизнес до 1847 г., когато за сметка на хазната е купен последният роб на Свети Вартоломей. До последния момент метрополията държи на острова палач и охрана, които трябва да държат в подчинение безплатната работна ръка. След премахването на търговията с роби притежаването на колонии става скъпо удоволствие и Швеция връща Свети Вартоломей на Франция.
Най-вероятно ще се наложи Стокхолм да се извини и да плати за колониалното си минало. „Търговията с роби и досега се отразява на живота в нашите държави – заяви инициаторът на конференцията на страните от Карибския регион, премиер-министърът на Сент Винсент, Ралф Гонсалвеш. – Нашите жители страдат от хронични заболявания като високо кръвно и диабет, неграмотността продължава да е висока. Икономиката на региона е слабо развита. Всичко това е в резултат от варварската политика на колониалните държави. Те трябва да ни се извинят за престъпленията от миналото и да платят парична компенсация. Става дума за милиарди долари. Отначало ще се опитаме да се договорим с всяка от бившите метрополии с добро, а ако не успеем, ще се обърнем към международния съд в Хага.“
Карибските държави са наели за защита на правата им прочутия британски юрист Мартин Дей, специализиран в процеси срещу държави и големи корпорации. Преди няколко години той успя да спечели дело срещу Великобритания. Съдебното решения задължи официален Лондон да плати няколко десетки млн. долара на жителите на Кения, пострадали при потушаването на въстанието „Мау-Мау“ през 50-те години на ХХ век. При съставянето на отделните искове юристът възнамерява да се опре на конвенцията на ООН за недопустимостта на всякакви форми на дискриминация на личността. В Швеция вече обсъждат евентуалните искания на засегнатите държави. Хладнокръвният отказ за изплащане на компенсации на бившите роби би накърнил авторитета на страната, която се представя на световната като бастион на демокрацията и защитничка на развиващите се държави.
„Не е редно да отхвърляме с лека ръка претенциите на страните от Карибския регион. Обстоятелството, че Швеция, подобно на останалите отговорни за случилото се страни, досега не е поискала извинение, оскърбява жителите на района и ги подтиква към нови претенции. Нашата държава може да прояви инициатива, като признае първа историческата си вина и компенсира жертвите на търговията с роби по един или друг начин“ – призова парламента и правителството професор Йоран Колсте от страниците на вестник Svenska Dagbladet.
