Михайлина Абрашева е PR специалист. Има магистратура по компютърно инженерство в Техническия университет, както и по PR в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълго време е работила в социологически агенции – започва в НЦИОМ през 1990 г., а от 1992-а до 2001-а е в “ Галъп интернешънъл „. Абрашева има зад гърба си разноцветни политически кампании, тъй като смята, че в принципите сериозни различия няма. Важното е човек да говори истината. Отказвала е единствено да работи за имиджа на партия „Атака“. Занимава се и с корпоративен пиар.
Г-жо Абрашева, социологическите агенции дават почти идентични прогнози – ГЕРБ и БСП са на кантар. Последното проучване на „Екзакта“, която е създадена на базата на закритата държавна НЦИОМ, предвижда, че на евровота на 25 май партията на Бойко Борисов ще получи 22.5%, а тази на Сергей Станишев – 18.9 процента. „България без цензура“ (ББЦ) , Реформаторския блок и АБВ пък са изравнени с по 5.3 процента. Очаквате ли изненади в крайния резултат?
– Действително разликите са в рамките на статистическата грешка, която е плюс-минус 3 процента. Това обаче все пак е прогноза, тъй като най-новите изследвания са правени миналия месец. За мен числата ще претърпят промяна в изборния ден. Поради простата причина, че електоралната активност се предсказва много трудно. А на тази база се преизчисляват реалните проценти – тоест разпределението на мандатите. Независимо за какви избори иде реч. Лично аз очаквам средна отиваща към ниска активност – да кажем 34 процента.
Въпросът е, че евроизборите не провокират хората да дадат вота си. Моите наблюдения от политическия живот в България са, че най-голям е интересът към местните избори. Те са тези, от които пряко зависи животът във всяко населено място. А и чисто психологически българите смятат, че този избор им е най-важен. Познават кандидатите. Освен това този вот в голяма степен е мажоритарен – реално у нас такива са кметските и президентските избори.
Сега гласоподавателят има законовата възможност да пренарежда партийните листи.
– Дано да има ефект от този механизъм. Работила съм на всички евроизбори в нашата държава. През 2007 г. имаше законова възможност за преференциален вот, но той не даде резултат. Да се надяваме, че сега сме помъдрели. Сигурно ще има избиратели, които ще гласуват, използвайки преференцията, право, което им дава новият Изборен кодекс. Но в България вече 24 години се избира основно силният на деня. Партийната листа е тази, за която хората гласуват.
Усещането ми е, че колкото и да е полезен мажоритарният избор, той е нещо, което не се разбира достатъчно от българския избирател. Чисто психологически му е сложно да довери съдбата си на експерт, на човек, който е лидер на мнение. Затова не смятам, че и сега възможността за пренареждане на листата ще сработи.
Да не би да твърдите, че масовият български избирател не е достатъчно освободен от старите си предразсъдъци?
– Като общество ние имаме недобра политическа култура. И тук не бих искала да обидя никого, слагам в това число и себе си. Защото исторически е много кратко времето, през което ние живеем в демократична държава, за да променим мисленето си. За мен този проблем ще се изчисти когато пораснат нашите деца – след 10-15 години. Защото те няма да познават формираните с десетилетия стереотипи. Тук не говоря за елитите, а за обикновените граждани. Това не означава, че ние ще сме зле толкова дълго време. Просто невинаги ще правим верния избор.
А каква кампания очаквате – компроматна, спокойна, позитивна..?
– Всякаква. Смятам обаче, че кампанията няма да е вяла, по-агресивна ще е. Почти всички партии на терена имат очакването, че тези избори ще са преломен момент за ситуацията у нас. Тук говорим за вероятността през тази година да се проведат и избори за национален парламент.
Очакванията на управляващите са да видят до каква степен могат да разчитат на едно по-стабилно мнозинство. Тоест да си повярват, тъй като са на власт вече почти една година. Ако получат добър резултат, смятам, че е много възможно те да поискат предсрочни парламентарни избори. Най-малкото за да елиминират участието на подкрепящите мнозинството в парламента – партия „Атака“. Видимо за всички е, че тя тежи.
Но между БСП и ДПС има напрежение и то като че ли става все по-голямо.
– И това е така. Днешното управление е брак по принуда. Не знам как точно ще прозвучи сравнението, но съюзът между БСП и ДПС звучи, общо взето, като „момичето забременяло и се наложило да се съберат“. Това са политически сили с коренно различни представи за управлението на една държава. На базата на преките си наблюдения ще кажа, че социалистическата партия е демократична, а другата, оглавявана от Лютви Местан, авторитарна. Тук изключвам амбициите на лидерите, които искат да консумират властта, ръководя се от принципни положения. В тройната коалиция имаше балансьор в лицето на НДСВ. Тази партия някак си правеше спойката помежду им. А сега кой да я направи? Волен Сидеров ли? Той по-скоро провокира, взривява, забавлява се.
Би ли могла ДПС да се коалира с ГЕРБ?
– Разбира се. Даже ако трябва да съм откровена, смятам, че по силата на това, че са авторитарни, те ще направят по-добро партньорство. Което обаче не си пожелавам, тъй като ще се нарушат много демократични принципи.
Кои например?
– Е, наблюдавали сме управление на ГЕРБ без ДПС. А като добавим и по-голямата интелектуална мощ на центъра на Движението, която подпомага тези процеси …
Знак за какво е преизбирането на Цветан Цветанов за шеф на предизборния щаб на ГЕРБ? Преди дни стана ясно, че той е наложил манекенката и кръстница на едно от децата му Ева Паунова на пето избираемо място в листата на партията. А наблюдатели свързаха оттеглянето на Моника Панайотова от политиката с този факт.
– Признавам, че ГЕРБ е партията, която най-трудно анализирам. Единственото ми обяснение за преизбирането на Цветанов е, че в рамките на партийния живот той е силен. Говорила съм с хора с позиции в ГЕРБ и знам, че той работи и се раздава. По принцип, за да е стабилна една партия, тя има нужда от такъв тип хора. Така наречените партийни строители трудно се намират.
И затова в ГЕРБ предпочитат шеф на щаба им да е клиент на прокуратурата?
– Да си клиент на прокуратурата в нашата държава не е най-голямата прокоба. В крайна сметка след като Стефан Софиянски доказа невинността си по този начин…
Правосъдието трябва да се освободи от партийния и политическия натиск, за да има реално санкционирани политици. В това отношение аз съм оптимист. Предполагам, че в ГЕРБ има личности, които се тревожат от това, и по тази причина някои от тях си тръгват от партията. За част от депутатите знаем. Но има и други, които се оттеглят.
Как ще коментирате водачите на партийните листи и номинирането от ДПС на Делян Пеевски на второ място?
– Водачите са очаквани. Изненадата идва единствено от Николай Бареков. В началото той декларира, че ще предостави първото място на представител на женската организация на ББЦ – „Евромайки“. А сега виждаме дамите от неизбираемото пето място нататък. Един политически лидер трябва да е прогнозируем.
Що се отнася до номинирането на г-н Пеевски, за мен то също не е изненада. Мисля обаче, че неговата позиция в листата ще намали резултата на ДПС. Беше направено максимално много той да бъде демонизиран. Никой не знае дали е така, но има неясни факти в неговата политическа биография, за които и досега няма обяснения. Освен това той излъчва нещо, което хората не харесват и в ГЕРБ – присъщ му е силовият подход. Ние се досещаме защо ДПС го номинира – разпознаваем е, но преценката на ръководството в случая е грешна. За ДПС гласува не само твърдият електорат в смесените региони, а и хора от по-широката периферия. В известен смисъл те излязоха от етническия модел на партията и прави впечатление, че за европейската листа са издигнали млади и подготвени хора, в които са инвестирали.
Как смятате, евентуален ремонт на кабинета ще засили ли доверието в управляващите?
– Аз лично съм по-хард. Трябва да има предсрочни парламентарни избори и това ще е добре за всички политически сили, без изключение. Защото партньорите не разчитат един на друг. В началото на това управление някои партийни решения взривиха обществото. Уверявам ви, че никой не е искал протести. У нас всички, в това число и медиите, обикновено дават толеранс от 100 дни. Но когато една власт започне с лъжа… Спомняте си как се преправи закон, за да е по мярката на един човек.
Кога по-точно смятате, че може да е предсрочният вот?
– Непосредствено след европейския. Дори очаквам, че това трябва да стане преди отпускарския месец август.
Това на практика е почти невъзможно.
– Процедурно мисля, че е възможно, но по-реалистично е това да стане през есента. Но подкрепящите правителството партии трябва да го решат. Пак казвам, добре ще е за всички. Не знам обаче дали на партийните ръководства ще им стигне смелостта.
Премиерът Пламен Орешарски обяви, че ще подаде оставката на правителството, когато се увери, че няма подкрепата на парламента. На този етап от ДПС казват, че стоят твърдо зад правителството.
– Премиерът не е човекът, натоварен с политическата отговорност. Той е избран в качеството си на добър експерт. Има си мандатоносител. Той е факторът, който ще аргументира един такъв ход. При това Орешарски не е лош премиер. Напротив, той се справя и показва добри резултати в тази сложна ситуация. Но трябва да се види картината на желанието на хората и да се пренареди парламентът. Той е слаб, а не правителството. Дори г-н Орешарски отново да е премиер, той ще работи в по-спокойна обстановка.
