В пълна лудница се превръща цялата ни държава преди избори. Политиците се изживяват я като Наполеон, я като Дева Мария. Избирателите също пощуряват, защото покрай камарите от светли обещания губят представа за реалното, макар че то ги дърпа безпощадно надолу всеки ден и по хиляди поводи.
През последните години в лудницата, без да щат, неотменно влизат и магистратите, защото всичките тези политически страсти и неволи в крайна сметка се изсипват в някаква форма при тях. Затова не е
изненада, че и сегашната предизборна кампания, макар и още официално незапочнала, вече е в краката на Темида. И напук на всякакъв здрав разум и правила в държавата политиците започват да се чувстват все по-уютно дори и в ролята на подсъдими.
Вече почти не остана съдилище, в което да не са нахлули политическите ежби: като се почне от Районния съд в София, комуто предстои да реши дали определението „тъп“ по адрес на Бойко Борисов изобщо е обида, та чак до Конституционния съд, който трябва да отмери: парламентът или президентът е по-прав в спора за назначаването на членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Само във Върховния административен съд, пред когото единствено могат да се атакуват решенията на ЦИК, делата вече наближават сто, а жалбите продължават да валят. В момента „хит“ са жалбите срещу решенията на ЦИК, с които се заличават регистрации на партии за участие в изборите заради фалшиви имена и ЕГН-та в подписките в тяхна подкрепа. Скандалът гръмна преди седмица, когато се разбра, че десетки граждани са „подкрепяли“ с подписа си партии, за които не са и чували. Всъщност не се заличават всички партии, в чиито подписки имаше фантоми – ако беше така, тогава просто нямаше да има избори, защото нямаше да остане кой да участва в тях. Заличават се само тези, на които бройката истински подписи не стигат заветната граница от 2500 души – толкова изисква законът, за да може партията да участва в избори.
Печална слава покрай фалшивия подпис на омбудсмана Константин Пенчев в подписката си доби „Националдемократичната партия“ на бившата жена на Волен Сидеров – Капка Георгиева. Тя вече загуби битката пред ВАС, който окончателно попари мерака на партията за участие в евровота. Но от решението на съда става ясно, че подписът на омбудсмана не е единственият проблем, който отряза пътя на Капка Георгиева към евроизборите. Проверката на ГРАО е установила, че от общо 3550 избиратели в партийната подписка над 1130 са били „некоректни“ – т.е. липсва съвпадение между данни, подписи и действителни хора.Точно заради това и партията е била заличена от ЦИК. Със същия резултат приключи и делото на „Българската демократична общност“, която също е била „отсвирена“ от ЦИК заради некоректни подписи на 641 избиратели от общо 2965.
Десетки жалби подаде и Синята коалиция, или по-скоро това, което е останало от нея. Само в един ден (11 април) във ВАС трябваше да разгледат общо 29 жалби от Николай Гацев, който твърди, че единствен има право да представлява тази формация. Гацев не приема, че тя се е разпаднала, въпреки че две от партиите, които през 2009 г. я създадоха, сега ще участват във вота чрез други структури: ДСБ чрез Реформаторския блок, а „Обединени земеделци“ имат предизборно споразумение с ГЕРБ. Според Гацев, след като Българската социалдемократическа партия и Радикалдемократическата партия в България все още членуват в коалицията, тя продължава да съществува. И тъй като е представена в Европарламента, следва да има и свои хора в районните избирателни комисии за предстоящия вот. Затова сега Гацев обжалва всички решения на ЦИК за назначаване на районни избирателни комисии, в които липсва човек на Синята коалиция. Съдът обаче оставя жалбите без разглеждане, защото смята, че Гацев не е дал доказателства, че има право да представлява коалицията.
В края на април пък се очаква да започне нова драма: за партийните „медийни пакети“, за които за пръв път ще плаща държавата – т.е. избирателите. Според новия Изборен кодекс партиите и коалициите, които са се регистрирали за участие в евровота и нямат право на държавна субсидия, ще получават рамо от държавата – в размер на 40 000 лв., до 5000 лв. ще се дават и за кампанията на независимите кандидати, регистрирани от инициативни комитети. На 26 април се очаква ЦИК да определи с решение кои партии и коалиции имат право да получат такива пакети. Но вече е факт и първата жалба срещу това нововъведение – софиянецът Хари Хараламбов е завел дело, с което оспорва законноста на правото на ЦИК изобщо да взема такова решение – според него това вече е определено от закона. Делото е насрочено за 23 април.
Какви ще са следващите жалби до Темида тепърва ще се види, макар че черешката на тортата, както обикновено, ще бъде след вота – оспорването на резултатите. Както се вижда, тази кампания е свръхистерична, а като се имат предвид залозите, вкарани в играта, явно и този път няма да мине без такова оспорване. Така че лудницата продължава – практиката показва, че в съда тя може да продължи дълго, понякога и с години, след като страстите около вота са отдавна забравени, а резултатите от него са облечени във власт.
Челен опит
Варненец съди Централната избирателна комисия за 10 000 лв. обезщетение за морални вреди. Според Красимир Тодоров ЦИК се е забавила, не се е произнесла навреме и на практика така го лишила от правото да участва във вота като кандидат за кмет на Аврен на местните избори през 2011 година. Отделно Красимир Тодоров иска и 3000 лв. обезщетение от администрацията на Министерския съвет, защото дарил тази сума на предизборната коалиция, с която искал да участва във вота. И след като бил лишен от право да участва, за него това се оказвала пряка имуществена вреда.
Историята накратко: на 20 септември 2011 г. общинската избирателна комисия регистрира за участие в местния вот Красимир Тодоров като кандидат за кмет на местната коалиция „За нашето бъдеще“. На 26 септември той прави дарение от 3000 лв. на коалицията, за да се плаща предизборната реклама. Два дни по-късно срещу решението за регистрация е пусната жалба от конкурент за поста, която стига до ЦИК. Той твърди, че в документите на Красимир Тодоров и коалицията, от чието име се кани да участва, има недостатъци и иска отмяна на решението за допускането му за участие във вота. ЦИК има задължение да се произнесе в рамките на 24 часа, но се забавя. А не успява да се произнесе, защото не събира мнозинство. И едва на 3 октомври пише решение, с което обявява, че всъщност не може да вземе решение. Този отказ от произнасяне пък впоследствие е обжалван пред съда. Той заставя ЦИК все пак да обсъди и да каже има ли нередовности в документите за участието на Тодоров. И чак тогава ЦИК отменя регистрацията му за участие в изборите. Датата обаче вече е 18 октомври. А срокът за отстраняване на нередовности в документите на кандидатите за народна любов отдавна вече е изтекъл. Така на практика Тодоров не успява да участва в изборите.
Две съдебни инстанции вече отхвърлиха претенциите му за обезщетение, включително и Върховният административен съд, чието решение е окончателно. Но исковете, заведени по Закона за отговорността на държавата, са принос в историята на изборните съдебни спорове у нас. И поне до момента са единствени по рода си.
