Най-голямата икономика се възстановява, но мудно. Само допреди месец се говореше за бурно възстановяване. Ама не би. Нивото на безработица със своите 6.7% доста надскача поставената от председателя на Фед Джанет Йелън цел от 5.5%, които според нея гарантират стабилна икономика. Инфлационните стойности пък са се притаили на нивото от 1.5%, докато икономистите очакват те да мръднат до 2.5%, за да заговорят за икономически подем. Докато се достигне това равнище, основната лихва ще остане на сегашните си нулеви нива. А икономическите стимули – както бяха започнали да ги съкращават, най-вероятно ще започнат да ги връщат в играта. Така че не е нито ясен, нито еднозначен.
Ситуацията в еврозоната е още по-плачевна. Безработните са 11.9%, а инфлацията със своите 0.5 клони към 0 процента. На Марио Драги въобще не му е драго да седи на горещия президентски стол на ЕЦБ. Той се заканва да стартира широкомащабна процедура по изкупуване на финансови активи от банките, за да може да помогне на инфлационните процеси да живнат поне малко. Той е готов да използва и неконвенционални средства, само и само да се пребори с ламята, наречена дефлация. ЕЦБ е в задънена улица. Така че и тук изходът нито е ясен, нито е еднозначен.
Пъзелът Украйна се заплита все повече и всички участници се питат: А сега накъде!?. Всички са направили първата стъпка, но като че ли не им стиска да направят и втората. Не защото не са смели, а защото икономическите им взаимовръзки са толкова преплетени и сложни, че не се знае ако едната страна направи каквато и да е стъпка нанякъде, дали последствията няма да се отразят негативно на нея самата. Западните икономики са много зависими от руските ресурси. Изходът от ситуацията в момента нито е ясен, нито е еднозначен.
У нас идват избори. Всички избори у нас са „съдбоносни“, защото винаги носят заряда на отричането. Идвайки на власт преди година, сегашните управници обещаваха мило и драго, но до момента нищо от това не се е случило. Икономиката затъва все по-дълбоко. Дефлацията ни сграбчва нездравословно. Единствено безработицата расте, но това не е нито весело, нито е хубаво. И изходът от ситуацията нито е ясен, нито е еднозначен.
Очакванията са централните банки на САЩ и еврозоната да развържат торбите с парите. У нас развързват торбите с лъжите. А инвеститорите тръпнат в очакване и се питат: А сега накъде!?
Казаното дотук обяснява защо цената на държавните облигации по света, а и у нас се задържа на нивата отпреди седмица, съответно и носената от тях доходност е същата.
Цената на еврооблигационната ни емисия с падеж през юли 2017 г. се е закотвила на 108.95 евро за 100 номинал, осигурявайки доходност от 1.38% на годишна база.
Точно 0.5% на годишна база е доходността на деноминираната ни в долари глобална облигационна емисия с падеж 15 януари 2015 година.
Цената и на най-дългосрочната ни вътрешна, деноминирана в левове емисия от държавни облигации с падеж след 10 години остана без промяна и със своите 105.35 лв. за 100 номинал продължава да гарантира възвръщаемост на тази инвестиция от 3.37% на годишна база.
Все още на цена от 102.85 лв. за 100 номинал може да се придобие номинал от петгодишните ни книжа. Така инвеститорът си осигурява доходност от 1.87% на годишна база.
На 28 април Българската народна банка ще проведе редовен аукцион за продажба на държавни съкровищни облигации с номинална стойност 25 млн. евро и с падеж през февруари 2021 г., т.е. след близо седем години. Това ще е втори пореден търг, чрез който Министерството на финансите ще пласира количества от тази емисия. При първото им предлагане бе достигната доходност от 2.94%, но аз очаквам по-скоро да е 2.62 процента.
Стойностите на индекса ЛЕОНИЯ, отчитащ лихвите по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки на междубанковия паричен пазар, гравитират около 0.05 % на годишна база. Това ще е най-вероятно стойността на основния лихвен процент, който ще е в сила от началото на месец май.
Парите в банковата система намаляха с близо 1 млрд. лв. непосредствено преди празниците, защото дотогава беше последният срок за превеждане на ежемесечни вноски по дължимите акцизи, ДДС и данък върху печалбата. С толкова се увеличиха фискалните резерви на правителството.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
