България на практика е част от европейското семейство вече девет години. На 13 април 2005 г. с 522 гласа "за", 70 "против" и 69 "въздържали се" Европейският парламент дава одобрение за членството на страната ни.
През 2005 г. на 25 април на официална церемония в люксембургското абатство Неумюнстер, президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева слагат подписите си на Договора за присъединяване. От първи януари 2007 г. пък страната ни е пълноправен член на съюза, а това е неговото шесто разширяване.
Историята започва през 1951 г.,когато е подписан договорът от Париж за установяване на Европейска Общност за Въглища и Стомана. Шест години по-късно през 1957 г. следва спогодбата от Рим за създаването на две общности: икономическа и за атомна енергия (ЕВРАТОМ), подписана от шест държави-учредителки: Франция, Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия. През 1973 г. се присъединяват Дания, Ирландия и Великобритания. Второто разширение пък е само за Гърция (1981 г.). Пет години по-късно европейските врати се отварят и за двете пиренейските държави: Португалия и Испания. През 1995 г. следват Австрия, Финландия и Швеция. Най-голямото разширение на ЕС пък е през 2004 г., когато се присъединяват Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Полша, Словения, Литва, Латвия, Словакия и Малта. След България и Румъния през 2013-а към общността се присъедини и Хърватия.
Историята на дипломатическите отношения на България с Европейската общност започва през 1988 година. Европейското споразумение за асоцииране пък е подписано през 1993 г., но влиза в сила едва две години по-късно. На 15 февруари 2000 г. започват преговорите за присъединяване на страната ни към съюза. Те приключват шест месеца предсрочно на 15 юни 2004 година. Редовният доклад на Европейската комисията за 2004 г. посочва, че реформата в правосъдието и публичната администрация са основни приоритети за България. Девет години по-късно обаче такива все още не са реализирани, а само се потвърждава тяхната необходимост.
Един от най-комичните и дори "срамни" моменти от членството ни в общността е изслушването в Европейския парламент на българският кандидат за еврокомисар Румяна Желева през 2010 година. Тя трябваше да поеме ресора "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи". Сагата се завъртя още със спорните въпроси за фирмата, която е притежавала още докато е евродепутат. На зададен въпрос за хуманитарната ситуация в Аденския залив тя заяви, че ще преговаря със Сомалийското правителство, което не съществува. Едни от най-интересните отговори, които даде българският кандидат, по време на тричасовото изслушване са за използвани талибаните, като инструмент за доставяне на хуманитарна помощ в Афганистан и обещанието й да допринесе за реформите в ООН, ала съюза няма правомощия в тази област. Въпреки лошото представяне обаче, депутат на ГЕРБ бе публично защитен от Европейската народна парти. Официалната оценка на Европейския парламент пък гласеше, че представянето на Румяна Желева, като кандидат за еврокомисар, е незадоволително.
