„Евробарометър “ отново ни разкости. Пети сме отзад-напред по качество на труда. А това ни дава самочувствието на опашкар в А група. По-малко от 1/3 от българите (31%)са доволни от условията си на труд. След нас обаче са страни картички като Италия (25%), Испания (20%), Хърватия (18%) и Гърция(16%). Лошото е, че лидерите са толкова далеч напред, че дори гърбовете им не виждаме.
Датчаните, представете си, били доволни на 94%, което е направо неприлично. Над 80% е показателят за Люксембург, Финландия и Холандия. Отделно на ниво работници Дания пак е лидер, следвана от Австрия и Белгия. В тези страни 9 от 10 работници бачкат с удоволствие.
У нас недоволството от трудовите условия започва от върха. Президентът Росен Плевнелиев работи в държавни и частни палати, но е крайно неудовлетворен от условията си на труд. Вярно, работното му време е гъвкаво, никога не знаеш от кой край на света ще ти се ухили. Но пък е стресиран от това, че кабинетът „Орешарски“ не пада, въпреки че той работи интензивно по въпроса. Прави повтарящи се и изморителни антиправителствени движения, криви се в болезнени пози, ежедневно вдига псевдолозунги , пренася и мести задгранични политически товари. С две думи, в тази работна среда Плевнелиев се чувства неергономично.
И премиерът Пламен Орешарски няма как да е удовлетворен като датчаните. Откъм ергономия работната му среда е твърде неприветлива. Не само заради атаките на президента и опозицията, но и заради контраатаките на своите. Я ще му натресат някое деликатно назначение, я ще го издънят с усвояването на еврофондовете, я ще го пратят за зелен хайвер в Азия. По време на протестите мнозина се чудеха как издържа на стреса. Той си знае. Но такава е длъжностната характеристика – все някой иска да ти седне на стола. Като в онзи лаф за работника, който отишъл при шефа да го пита няма ли някое по-добро местенце. А шефът отговаря: „Абе има едно, ама вече съм го заел.“
Не са особено удовлетворени и депутатите. Най-вече опозиционните. Начело с експремиера Бойко Борисов, който след „откраднатата“ му изборна победа е най-недоволният човек в държавата. Депутатите му – също нещастни. При управлението му действаха под команда, но поне имаше зоб за преживяне. Сега пак не смеят да се обадят, ако не са решили да бягат на друга ясла.
Крайно некомфортно им е в тази работна среда. Нито се живее с една депутатска заплата, нито знаят кога и дали ще има предсрочни парламентарни избори, които да ги измъкнат от тази неудовлетвореност. Но пък иначе работният им ден е гъвкав, почивките – дълги, а натовареността често е нулева. Пък (дори и да не са от мнозинството) винаги има възможност да чукнат нещо на частно в избирателния си район.
Въобще, съотношението удовлетвореност/неудовлетвореност от работната среда у нас е тънка работа. И чиновниците са вечно недоволни. Нищо че 9 от всеки 10 са се намърдали с връзки, пушат през 15 минути на тротоара пред министерства, агенции и общини и тайно злорадстват, че са прецакали другите.
Ами любимата ни съдебна система? Там пък какво недоволство се шири – направо да ти прилошее от страданията на магистрати и деловодители. Магистратите са особено неудовлетворени не само заради неергономичните си тоги. Съсипват ги стресът, натоварването, дългите часове над папките, малкото часове за почивка. Ако това не бъде балансирано с постоянно кариерно развитие, удовлетвореността им пада под гръцката. Но да сте чули някой от тях да поеме към някоя по-удовлетворителна, ергономична и нетолкова стресираща професия, без да са го изгонили?!
