На днешния ден през 1859 г. започва строителството на Суецкия канал (на арабски: Qana al-Suways) – плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Той бележи условната граница между Африка и Азия и на практика се явява втората връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът е с дължина 164 км и дълбочина осем метра. След многократни разширения, през 2010 г. Суецкият канал има дължина 193.30 км, дълбочина 24 м и ширина 205 метра.
В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 км северно от третия по големина град в Египет – Исмаилия. Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро.
Суецкият канал е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. Той няма шлюзове и водата протича свободно през него. Като цяло течението на север от Горчивите езера е на север през зимата и на юг през лятото, а на юг от тях се изменя според приливите в Суец.
Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит транспортът между Средиземно и Черно море се осъществява, чрез претоварване на стоките и придвижването им по суша през провлака. Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 г., която е в сила досега, каналът може да бъде използван "по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика на неговия флаг".
По протежението на канала няма изградени шлюзове. Причината за това е, че разликата в морските равнища в двата края на канала е почти минимална и не оказва съществено значение при корабоплаването. По него могат да преминават кораби и танкери с водоместимост до 150 хил. тона. Максималната дълбочина е 16 м, като се предвижда до 2010 г. да се прокопае до 22 метра.
Поради спецификата на канала разминаването на кораби, пътуващи в противоположни посоки, се извършва на две места – раздвоението Балах и Голямото Горчиво езеро. Ежедневно през канала преминават три конвоя от морски съдове. Два от тях в южна посока и един в северна. Първият конвой поема на юг рано сутрин като достига до Голямото горчиво езеро. Тук корабите изчакват тези, пътуващи на север. На север от езерото каналът се раздвоява. Тук се разминават и втория конвой, пътуващ на юг, с този, отиващ на север. Преминаването през канала продължава 11-16 часа при средна скорост от 8 възела (15 км/час). Ниската скорост на плавателните съдове спомага за защита от ерозия на бреговете, образуваща се от вълните.
До 1955 г. приблизително две трети от нефта за Европа е преминавал през канала. Днес около 7.5% от световната морска търговия се осъществувя през Суецкия канал.
