Що е то мир? Дефиниция тези дни дадоха експертите от Института за икономика и мир (IEP). Според тях мирът е преди всичко хармония, която се постига поради липсата на война или някакъв друг политически проблем. Институтът оповести и поредния си “Глобален индекс на мира”, изготвен на базата на 23 отделни показателя и включващ 162 страни по света.
Любопитен факт е, че в класацията, според нивото на вътрешни и външни конфликти, България се нарежда сред сравнително мирните държави в света. Ние сме на 34-о място и дето се казва, “на една ръка разстояние” от отличниците Исландия, Дания и Нова Зеландия, които са най-мирните. Тях авторите на доклада са определили като малки, но стабилни демокрации. Такива са и Норвегия, Сингапур, Словения, Швеция, Белгия, Чехия, Швейцария и Япония.
Ясно е, че мястото, на което сме класирани ние, не е толкова отдалечено от върха. Този факт може да ни даде смелост да предположим, че държавата ни има основание да се гордее, както навярно се гордее Исландия. Освен това с голям процент сигурност и ние можем да се определим като “малка и стабилна демокрация”. Страната ни – някога с излаз на три морета, днес действително е малка. А ние, гражданите й , се сещаме за този исторически период някак плахо, като че ли със срам. Сигурно заради пердаха, който сме яли от големите демокрации, докато се свием в днешните си размери.
За сметка на това смаляването на държавата ни е било обект на поетични видения. Завършилият московския литературен институт “Максим Горки” поет Георги Джагаров написа “земя като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна”. Отговорът на въпроса защо не му е била нужна по-голяма България, изглежда, се крие в друг исторически факт. На пленум през 1973 г. на ЦК на БКП, член на който е бил и Джагаров, се обсъжда идеята България да стане 16-а република на СССР. Тогава поетът казва: “Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци”. Прозорливият деец говореше за сливане на НРБ със СССР и имаше оригинална дефиниция за суверенитет. “Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата”, твърдеше др. Живков. Какво ли щеше да стане, ако формата беше изпълнена със съдържание, направо не ми се мисли.
Но да се върнем към “Глобалния индекс на мира”. Логичният въпрос е: дали сме стабилна демокрация, за да изпълним докрай определението, дадено от авторите на доклада за най-мирните държави в света. Очевидно в очите на експертите от Института за икономика и мир сме. Все пак са ни отредили място далеч преди Македония (79), Черна гора (73), Босна и Херцеговина (71), Сърбия (62), Гърция (68). И от комшийката ни Турция, която е чак на 134-а позиция.
Незнайно защо, за разлика от авторите на изследването, у нас от 25 години мъдруваме над въпроса сме или не сме стабилна демокрация. Тази седмица главният прокурор Сотир Цацаров обясни незавидното дередже на държавата с това, че живее от избори до избори. И правосъдието е в такова състояние, и медиите, обяви Цацаров. Очевидно нашата представа за демокрацията, чиято същност е правото на свободен избор, се различава от тази на експертите от института.
Дали това не се отнася и до повечето показатели, върху които се гради това изследване? Сред тях са степента на престъпност, броят на самоубийствата и терористичните атаки. Европейската комисия би посочила, че по показателя “борба с престъпността” сме много зле. Самоубийствата пък бележат ръст от 2011 г. насам и вече сме влезли в мрачните доклади на световната здравна организация.
Обяснението може би се крие в официалните статистики на нашенските институции, които авторите на изследването вероятно са ползвали. А те са такива, че нищо чудно догодина да излезем далеч преди Исландия. Всичко е въпрос на стъкмистика!
