Средно по четири плащания с карта се падат на глава от населението в България на година, показва статистиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), базирана на данни за 2012 година.
Статистическата информация за използването на платежни карти показват големи различия в употребата им във всички държави от ЕС и особено в Централна и Югоизточна Европа. Така например в Швеция се падат по 230 плащания с карта на глава от населението за една година, докато у нас са едва четири. Дори в рамките на еврозоната се наблюдават огромни разлики – картите са най-често използвани във Финландия, Естония, Люксембург и Холандия. В Гърция, Италия, Словакия и Германия картовите разплащания са най-малко популярни.
"Участниците на пазара трябва да положат усилие за създаването на конкурентен пазар за обработка на картови платежни инструменти и за разработването и последващото прилагане на технически стандарти", се посочва в новия доклад, изготвен от ЕЦБ. В него се разясняват основните концепции и се предоставят агрегирани статистически данни на равнище Европейски съюз и се представя становището и политиката на Евросистемата по отношение на SEPA за картови плащания.
Докато през 2000 г. трите инструмента (карти, кредитни преводи и директни дебити) имаха приблизително еднакъв обем – по около 13 млрд. транзакции годишно за всеки от тях, то през 2012 г. бяха отчетени 40 млрд. картови плащания, около 26 млрд. кредитни превода и 23 млрд. директни дебита. Освен това броят на картовите плащания на глава от населението продължава да се увеличава във всяка от държавите от ЕС.
Докладът показва също, че употребата на карти в ЕС все още не е достигнала потенциала си, въпреки че е ефективна, безопасна и надеждна, а редица фактори свидетелстват за значителен потенциал за растеж. При броя на картовите плащания на глава от населението на година се наблюдават големи различия: в Швеция се извършват средно по 230 картови плащания годишно, а в България, Румъния и Гърция – под 10. Потребителите в Португалия харчат над двойно повече годишно (5200 евро) през картите си спрямо тези в Испания (2300 евро) и Италия (2100 евро). Като цяло използването на картови плащания в повечето държави от Централна и Югоизточна Европа е на извънредно ниско равнище, което показва наличието на значителен потенциал за растеж. Но дори и държави, където охотно се използват карти, например Франция, трябва да увеличат броя на картовите плащания със 72 %, за да догонят трите водещи в това отношение страни.
"SEPA за картови плащания е следващата логична стъпка в интеграцията на плащанията на дребно в Европа," заяви Ив Мерш, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. "Всички в еврозоната носят в портфейлите си едни и същи банкноти и монети. Много скоро кредитните преводи и директните дебити в евро ще се извършват по един и същи модел навсякъде в Европа. Време е да задълбочим хармонизацията и интеграцията на картовите плащания."
Изследванията показват, че държавите, където се извършва по-голям брой картови и други електронни плащания на дребно, заплащат значително по-ниска социална цена за платежните услуги на дребно като процент от БВП. Доклад на ЕЦБ показва, че социалната цена за извършването на плащания на дребно възлиза на 1 % от БВП или около 130 млрд. евро годишно за целия ЕС. Това е значителен, макар до голяма степен убягващ вниманието, оперативен разход за механизма на функциониране на икономиката. Да насърчават използването на ефективни платежни услуги на дребно е важна цел за ЕЦБ и националните централни банки от Евросистемата. От нея могат да произтекат конкретни икономически ползи.
"Трудно е за вярване, но до ден днешен потребители и търговци, а също и банки и други доставчици на платежни услуги все още се сблъскват с пречки или географски обусловени различия от преди въвеждането на еврото, когато извършват и приемат картови плащания," заявява Мерш.
