След провала на сделката за фалиралия "Ремотекс" – Раднево, министърът на икономиката енергетиката и туризма Драгомир Стойнев е напът да се прости и с другата си мечтата – да върне на държавата торовия завод "Химко"- Враца. Министърът не прати свои представители, които да представят министерството на първия търг в края на март. Надяваше се, че на втория търг (който трябваше да се проведе до месец по-късно) обявената първоначална цена от малко над 28 млн.лв. да падне с 6 млн. лева. И според изявленията на Стойнев тогава държавата със сигурност щяла да купи фалиралото предприятие. Но месецът отдавна изтече, а търг няма…
Причините са няколко. В Софийския апелативен съд първо беше внесена жалба от акционерите на "Ново Химко", които оспориха методиката, чрез която е изчислена цената на активите на предприятието. Според тях в оценката не се отразявала съвкупността и пазарната им стойност.
Според запознати обаче това са просто процедурни фатки, с които се "тупка топката". От години "Ново Химко" се опитва да намери инвеститор, който да го подкрепи. Според купищата изявления от този период, в който те управляваха комбината, този партньор всеки момент трябвало да се появи. Но това така и не се случи. През цялото това време реалните активи, които при обявяването на комбината в несъстоятелност бяха десет пъти повече, се топяха с всеки изминал ден.
Синдикът на дружеството днес Росица Томова твърди, че тези малко на 28 млн. лв., представляват реалната оценка на предприятието. Но тя е пет пъти по-ниска от тази, която определи Врачанският съд в оздравителната процедура, когато свързаната с бизнесмена Николай Галчев компания "Ново Химко" пое комбината от предишния му собственик акционерното дружество "Химко". Нещо повече, тази оценка драстично се разминава и с обявената стойност на активите в последния финансов отчет на предприятието (отпреди три години), която хората на Галчев са вписали в търговския регистър – а тя е 149 млн. лева…?!
Странно защо никой не задава въпроса къде са се стопили тези повече от 100 млн. лв., при положение че задълженията към основните кредитори "Булгаргаз" и Националната електрическа компания продължават да висят…?! И именно това, че не са платени, беше причина да се обяви новата несъстоятелност на торовия завод.
И нова интрига се появи наскоро около "Химко". Частното дружество "Химко"АД подало (в Окръжния съд във Враца) молба за възстановяване на правата му, макар и обявено в неплатежоспособност. В нея освен че се атакува определената цена за продажбата, тъй като била твърде занижена, е представен и мотивът, че дружеството не било поканено на последното събрание на кредиторите и не могло да даде своето мнение по въпроса. На всичкото отгоре според юристи, сега "Химко" АД спокойно може да претендира, че давността на задълженията му е изтекла…?!
След десет години съдебни производства по несъстоятелност, оздравителни програми и фактическа ликвидация на производството със сегашния търг торовият завод има шанс да намери стратегически инвеститор и да заработи отново поне с 20 на сто от капацитета си. Но дори и да се намери инвеститор, сега това няма как да се случи, тъй като потекоха поредните съдебни врътки.
Съдията от окръжния съд във Враца – Цветана Михайлова, е съобщила, че "длъжникът , който е бил представляван от адвокат Георгиев, даже е казал, че е упълномощен да заяви на представляващите кредитори, че длъжникът "Химко" АД започва процедура за извънсъдебно споразумение".
Ако се погледне в актуалния сайт на акционерното дружество, може да се разбере, че след прекъсването през 2010-а то възстановява търговската си дейност и освен карбамид предлага и други торове. Регистрираният му капитал на борсата е над 13 млн. лв. и има повече от 7000 акционери. Но според решението на съда от миналата година "Химко" АД е неплатежоспособно дружество и затова в него е назначен синдик, който разпродава активите на торовия завод, за да бъдат удовлетворени поне малка част от вземанията на кредиторите. От съда са съобщили, че молбата от "Химко" АД нямало да спре провеждането на последващ търг, но според запознати това не е точно така…
Какво ще произлезе от всички тези съдебни въртележки не е съвсем ясно. Не са наясно и кредиторите, които през миналата седмица за пореден път са имали събрание на съвета си (на 22 април). Те самите не знаят какво решение могат да очакват от магистратите и като че ли надеждите им да приберат и поне само нищожна част от вземанията си все повече се отдалечава.
А приказките на министър Стойнев, който обяви, че купувачът ще бъде избран, след като докаже, че би могъл да доставя природен газ на преференциална цена, все повече увисват във въздуха. А като се замисли човек, изборът на фирма с подобен "профил" не е много голям. Поне на нашата географска ширина.
А инак предварителни анализи бяха правени и те сочеха, че работата на завода можела да се възстанови с до една четвърт от предишния му капацитет. Което на практика означава 170 хил. т карбамид и 105 хил. т амоняк годишно. Тази експертна оценка обаче не даваше представа каква част от активите реално могат да се използват. Според изготвения преди две години от екип на един от бившите директори на завода Кирил Петков (преди приватизацията) анализ на възможностите за възстановяване на работата във врачанския завод, той можел да работи с около четвърт от капацитета си. И както, още по това време, в. "БАНКЕРЪ" писа, реално става дума за т.нар. нова седма линия, която е инсталирана през 1983-а и според специалистите има ресурс да работи още 15 години.
Но както стана ясно, инвеститор няма, но и да има, той със сигурност ще се препъне в подводните съдебни камъни.
