В съответствие с чл. 1, ал. 2 и чл. 51 от Закона за БНБ, днес управителят на централната банка Иван Искров внесе в Народното събрание на Република България Годишния отчет на БНБ за 2013 година. Българската народна банка извърши и превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет в размер на 62.3 млн. лв. Това представлява 75% от годишното превишение на приходите над разходите на банката за 2013 година.
Сумата е доста по-малка от вноската за 2012-а, която бе 105.83 млн. лева. От сравнителният анализ на годишните отчети на БНБ може да се предположи, че намалението се дължи на свиването на чистите приходи на БНБ от управлението на валутния резерв. За 2013-а тези приходи са били 28.05 млн. евро, а за 2012-а те са били 164.35 млн. евро. "Обратната тенденция" се дължи на намаляването на доходността на нискорисковите облигации на държави като Германия например, и на лихвите по депозити в банки с най-висок кредитен рейтинг. Точно в такива инструменти законът повелява БНБ да държи валутните резерви на държавата. Философията на инвестиционната политика на Централната банка от средата на 1997-а досега винаги е била да поддържа валутния резерв в нискорискови и ликвидни активи, които предполагат по-малка доходност. Но пък дават максимално високо ниво на сигурност.
Освен това по закон БНБ не е длъжна на всяка цена да налива пари в държавния бюджет. Тя прави това едва след като задели необходимите провизии, за да покрие всички възможни рискове за финансовата система и да обезпечи безпроблемното действие както на валутния борд, така и на платежните системи в България за които централната банка също отговаря.
