Поредното дело, което наследниците на цар Борис III водят срещу държавата за собствеността върху имението „Саръгьол“, е пред приключване на първа инстанция. Бившият премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок продължават да твърдят, че именията „Царска Бистрица“, „Врана“, „Ситняково“ и „Саръгьол“, както и гори в Рила, и земи край софийското с. Лозен са техни. В понеделник ( 28 април) Софийският окръжен съд, председателстван от съдия Диана Коледжикова, за десети път заседава по процеса за поредния претендиран „царски имот“ – имението „Саръгьол“. Магистратите приеха, че всички доказателства са събрани и дадоха срок на държавата, представлявана от юристите на регионалното министерство и на защитата на фамилията Сакскобургготски, да представят писмените си пледоарии. Месец след като те бъдат внесени, съдът трябва да излезе с решение по спора.
Сакскобургготски получи дворците „Царска Бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“ през 2002-я с решение на правителството на НДСВ. Тогавашният областен управител Олимпи Кътев ги деактува и те от държавна се превърнаха в частна собственост. За това си „усърдие“ Кътев по-късно стана народен представител от „царската“ листа.
Дворецът „Врана“ пък бе върнат на Сакскобургготски от Стефан Софиянски, който по това време беше кмет на София. Все още се водят дела в Окръжния и Софийския градски съд по предявени искове от страна на царското семейство за собствеността и на другите имоти. Единствената битка, която държавата спечели срещу царската фамилия, е тази за двореца „Кричим“.
Централната сграда на имението „Саръгьол“ (цялото с площ от 2597 кв. м) има 14 стаи, кухня и столова с обща застроена площ от 454 кв. метра. На територията му се намира и друга сграда (от 142 кв. м), конюшна и караулно помещение. В този спор държавата се опитва да получи парично обезщетение за ползването без основание на имота в размер на 30 хил. лв. (по 15 хил. лв. от Сакскобургготски и от сестра му) . В исковата молба на регионалното министерство се твърди, че сградите в „Саръгьол“ са ползвани от царете Фердинанд I и Борис III, но са изградени върху държавен имот и са собственост на държавата. Те били изградени в периода 1904-1914-а и са стопанисвани и поддържани със средства на държавния бюджет от Интендантството. Според юристите на министерството интендантството е държавно учреждение, натоварено да управлява имуществото, предоставено за издръжка на българския монарх и на царския двор.
От своя страна защитниците на царската фамилия твърдят, че не държавата, а царят е собственик на имотите, тъй като ги е получил по наследство от баща си Борис III. Адвокатите на фамилията отхвърлят и тезата, че теренът, върху който са изградени постройките, е държавен. Според тях сградите били построени от цар Фердинанд и били негови до абдикацията му на 3 октомври 1918-а, а след това са прехвърлени във владение на цар Борис III. След смъртта му те са ползвани от съпругата му царица Йоана. Владението им продължило до 16 септември 1946-а, когато семейството е експулсирано от страната, а имотите са национализирани.
През декември 2009-а Народното събрание гласува мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и сгради, върнати им като наследници на бившите царе. Това беше временна мярка, за да се упокоят духовете покрай скандалите с царските имоти от това време, но той и до днес не е отменен и е действащ. В същото време именно този мораториум даде основание на Сакскобургготски да заведе и дело срещу страната ни в Страсбург.
Основания за всички тези искове даде решението на Конституционният съд от 1998-а, с което беше обявен за противоконституционен Законът за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 година. В същото време видни юристи смятат че, тъй като конституционните решения нямат реституционен ефект, правните последици трябва да бъдат уредени от парламента.
