Днес отбелязваме Денят на труда.
Той води своето начало от масов работнически протест в Чикаго на 1 май 1886 година, известен като бунтът "Хаймайкер" и в него се включват около над 300 хил. работници в цялата страна с искане за 8-часов работен ден. През 1894 г. Конгресът на САЩ го обявява за национален празник. В днешни дни американците отбелязват празника на труда на първия понеделник на месец септември, а в някои градове се организират паради и пикници.
Празникът става много популярен в Европа през 30-те и 40-те години на миналия век. По онова време най-големи са били тържествата в Германия, а деня се е наричал "Имперски трудов ден". Първият опит за отбелязване у нас е през 1890 г. и е инициатива на Топографското дружество. За официален празник е обявен 49 години па-късно. През 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да отбелязва празника ежегодно. Честванията са съпроводени с мащабни манифести в цялата страна. Участниците задължително са облечени с новите си дрехи и преминават в маршова стъпка през централния площад на населеното място. Манифестиращите скандират специално заучени фрази, с които прославят труда и работническата класа. "Наблюдаващи" са държавни и местни ръководители, които са разположени на трибуна на площада.
Според социалистическата идеология държавите се управляват от работническата класа. По тази причина честванията за Деня на труда се официализират и до голяма степен фетишизират. Празникът в тези държави се радва на особена тържественост, в бившия Съветския съюз и в Китай дори са се правели военни паради.
Първи май се чества като Ден на труда и е официален празник в държави като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд и Русия.











