Наред с Великден, Никулден, Богоявление и Коледа Гергьовден е един от най-големите български празници. По традиция на този ден слагаме на масата си месо от пренесено в жертва животно, защото според народните вярвания Свети Георги е покровител на земеделците и стадата. Жертвоприношението се прави, за да се осигури плодовитост и здраве на добитъка. През четвърти век пък започват да се строят храмове на Свети Георги в цялата Римска империя, като най-много се намират в Палестина. Освен патрон на българската армия той заедно с Света Борогодица е покровител на Грузия, Москва и Каталония, а до 18 век и на Португалия. У нас над 173 хил. българи носят името Георги.
Най-известната легенда за Свети Георги разказва за войн на бял кон, който покосява змей, за да спаси принцеса. Случката в преданието се развива близо до град Вирит, днешен Бейрут. На връщане от поход край едно езеро в близост до град на езичници Георги се натъкнал на плачеща девойка. Тя му разказала, че местните почитат като Бог една ламя и в нейна чест всяка година пренасят в жертва една девойка. Тази година бил редът на царската дъщеря. За да прекъсне жестоката традиция, Георги се опитал да убеди царя да приеме християнската вяра. Най-накрая монархът се съгласил, но при едно условие – Георги да докаже величието на своя Бог като убие змея.
В уречения ден и час за пренасянето в жертва на девойката, Георги причакал звяра край езерото и след като изрекъл молитва към своя Бог, го покосил. След като разпрал тъбуха на ламята, от там излезли всички девойки, който бил погълнал. Царят от своя страна удържал на думата си и покръстил целия град.
Църковните жития разказват за Георги като реален човек, който е живял по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.), като целият този период е белязан от гонения на християни. Още като юноша Георги постъпил в императорската войска и много скоро се издигнал до началник на легион (трибун). Без да подозира, че младият войн е християнин, императорът го включил в държавния съвет.
Преломния момент настъпва, когато наследява от покойната си майка голямо богатство, а първите му разпоредби са робите да бъдат освободени и парите раздадени на бедните. Постъпката на Георги била в името на Господ Иисус Христос. На война се наложило за защити християнската вяра в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния. Заради способностите и храбростта си императорът многократно го увещавал да се откаже от вярата си. Тъй като обаче Георги отказал, императорът измислял всевъзможни мъчения и изтезания – слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони, държали го три дни в яма с негасена вар, обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях, давали му да пие силни отрови. Мъченикът обаче оцелявал след всяко едно от тях, а обяснението – вярата в Христа. Заради необяснимата сила, която го запазвала жив, много хора също повярвали в Христос. Сред тях била и съпругата на императора. Това била последната капка от търпението на главнокомандващия и той разпоредил и двамата да бъдат убити. На 23 април 306 г. Георги бил обезглавен.
Мощите на мъченика се съхраняват в градчето Лод, което се намира на югоизток от Тел Авив, а в Рим е главата му. В синайският манастир "Св. Екатерина" се пазят три пръста от ръката на светеца.














