Нелегалният милиардер Корнелиус Гурлит почина, без да дочака деня, в който трябваше да получи обратно любимите си картини, открити и конфискувани при обиск от жилището му в Мюнхен преди няколко години. Осемдесет и една годишният потомък на известна династия артдилъри притежаваше уникална колекция от шедьоври на световната живопис на обща стойност 1.35 млрд. евро.
Проверка във влака
С неговата смърт се прекратява и започнатото преди две години разследване по подозрение в укриване на данъци. Гурлит попада случайно в полезрението на оперативните работници. През септември 2010-а във влака от Швейцария за Германия, по време на рутинна проверка, швейцарските митничари откриват престарял пътник с голяма сума недекларирани пари в брой. Оказва се, че те са спечелени на аукцион в Цюрих, където Гурлит излага за продажба няколко произведения на изкуството. Митничарите реагират отговорно и незабавно предават получените данни на органите на реда. Започва проверка на личността на Гурлит, в резултат на която се установяват твърде интересни факти.
Шедьоври по наследство
Починалият през 1956-а баща на Корнелиус, Хилдебранд Гурлит, бил един от четиримата известни артдилъри в Германия, комуто дошлите на власт националсоциалисти поръчват да създаде колекция от произведения на изкуството за музея на Адолф Хитлер в Линц. През 30-те и 40-те годни на ХХ в. Гурлит-старши се “труди добросъвестно” над създаването на “линцката колекция”, като купува шедьоври на световното изкуство от еврейски колекционери в цяла Европа. По онова време той успявал да ги придобие на борсови цени, а понякога и безплатно – чрез конфискация.
През 1936-а нацистите започват акция за изземането на платна на художници авангардисти от музейните и частните сбирки. В “третия райх” те нямат право да излагат произведенията си и изобщо да се занимават с творчество. Сред тях са Макс Бекман, Ото Декс, Паул Клее, Оскар Кокошка, Макс Ернст, Емил Нолде, Василий Кандински, Марк Шагал и много други. Хитлер обявява творбите им за “дегенеративно изкуство”. А през 1937-а в Мюнхен е открита пропагандна изложба, която трябва да заклейми авторите на такива картини. След това Гурлит получава нареждане да продаде експонатите в чужбина. Съдейки по всичко, ловкият търговец успява да задържи редица от платната за себе си. След Втората световна война Хилдебранд Гурлит твърди, че цялата му колекция е изгоряла в неговото дрезденско жилище по време на бомбардировките. Всъщност търговецът на изкуство оставя всички картини на сина си Корнелиус Гурлит.
Животът на призрака
По време на обиска в жилището на Гурлит-младши бяха открити общо около 1500 шедьовъра на световното изкуство. Въпреки огромното си богатство приживе той не е регистриран в нито едно ведомство в Германия, няма банкова сметка, автомобил, компютър, дори телефон. Все пак му се налага да се раздели с някои от картините, за да има с какво да се изхранва.
В началото на април тази година в хода на разследването по делото на Гурлит бяха установени нови факти, които дават основание да му бъдат върнати иззетите произведения на изкуството. Още повече че колекционерът подписа споразумение с германското правителство, в което изрази готовността си да предостави доброволно на експертите възможността да изяснят произхода на картините в колекцията му дори след като му бъдат върнати. А в случай че законните им собственици бъдат открити – да им бъдат предадени без всякакви условия.
Какво обаче ще се случи с онези картини, за чиито законни собственици се подозира, че са станали жертва на расово преследване в годините на националсоциализма, или са иззети от музеите като “дегенеративно изкуство”? Както съобщиха немските медии, волята на покойния Гурлит е колекцията му да отиде в Художествения музей в Берн. Завещанието му, нотариално заверено в провинция Баден Вюртенберг, вече е изискано от немския съд, който ще назначи експертиза за неговата достоверност. Така или иначе историята около тези произведения на изкуството няма да завърши със смъртта на Гурлит. Министерството на правосъдието на Бавария вече заяви, че прокуратурата на Аугсбург ще продължи разследването, свързано с изясняването на истинския произход на шедьоврите, нашумели под името “мюнхенската колекция”.
