На 1 май получих SMS “почина Андрей Николов”.
Не можах да повярвам на очите си. Та само преди три седмици разговарях по телефона с него. Знаех, че е в болница, но гласът му звучеше ведро и енергично. Разпалено ми обясни, че позицията, която е изразила през 1996-а Лена Русинова (предложена от президента Росен Плевнелиев за член на УС на БНБ) по отношение на въвеждането на Валутния борд, е била напълно правилна. Защити авторитета на колега, с когото не се бяха виждали може би от години.
И изведнъж съобщение за смъртта му. Дойде ми като гръм от ясно небе. Та Андрей Николов бе само на 50 години – човек в разцвета на творческите си и професионалните сили. За случай като този хората са казали, че Бог прибира при себе си най-добрите, за да ги отърве от мъките на този греховен свят.
Кончината на Андрей е огромна загуба както за целия банков сектор, така и за онези, които го познаваха като човек. Изключително сърдечен и винаги готов да помогне, интелигентна личност и интересен събеседник, той имаше задълбочени познания както за бизнеса, така и за политиката в България. В това отношение той бе жива енциклопедия с огромен опит в държавния и в частния финансов сектор.
В зората на прехода Андрей Николов бе един от най-младите шефове на държавната банка “Средец”, която през 1995-а след консолидацията си с други държавни кредитни институции се трансформира в банка “Сердика”, вляла се впоследствие в БИОХИМ. Още по това време Николов се бе утвърдил като мениджър, който може успешно да изгради силен екип от професионалисти и да отстоява интересите на ръководената от него институция дори пред най-висшите властови структури в банковия сектор. Хората, които тогава следяха банковите дела, сигурно си спомнят, че той не се поколеба да влезе в спор с управителя на БНБ Тодор Вълчев за собствеността на сградата, на ул.”Иван Вазов” в столицата, където се помещаваха централите на банка “Сердика” и на БИОХИМ.
През 1996-а Андрей бе избран за член на УС на БНБ и пое ръководството на управление “Банков надзор”. Бе начело на тази водеща административна единица на Централната банка може би в най-тежкия период за финансово-кредитната ни система – когато фалираха 17 търговски банки. И няма как да не направи впечатление, че въпреки преживяната катастрофа никой не успя да намери повод да го упрекне за неговата работа в БНБ.
През 1997-а Андрей Николов премина в частния сектор, оглавявайки управление “Корпоративно банкиране” в ОББ. Остана на тази длъжност близо 13 години. Говори се, че е напуснал заради постоянния психологически натиск оказван върху него след 2008-а от централата на “Национална банка на Гърция”, собственик на ОББ. Шефовете в Атина недоволствали, че кредитният портфейл на ОББ се влошавал, въпреки че няколко години преди това именно те натискали ръководството на банката бързо да разширява позициите си в корпоративните заеми, независимо от високия риск.
Неслучайно през 2012-а, когато шефовете на НБГ се срещнаха с ръководството на БНБ, за да обсъдят евентуалното сливане на ОББ и Пощенска банка, лично управителят Иван Искров им е отправил упрек, че са се отнесли некоректно с такъв специалист като Андрей Николов.
Но добрият професионалист не стои дълго без работа. Два месеца,след като през юни 2010-а напусна ОББ, Андрей Николов бе назначен за регионален мениджър на СИБАНК, а от ноември 2011-а стана изпълнителен директор на “Банка ДСК”. Там го застигна фаталният край.
Предстояха му още дълги години блестяща кариера във финансовия сектор. Но съдбата реши друго.
Сбогом, приятелю!
Петър Илиев, Бистра Георгиева и екипът на в. “БАНКЕРЪ”
