Вярвате или не, над 160 млн. листа копирна хартия с формат А4 заминават всяка година за задоволяване на едно от любимите занимания на българските чиновници – безсмисленото разпечатване на купища документи. Отделно са карираната хартия, тази за матричните принтери (която обикновено е най-употребявана от държавните институции, които работят с граждани), цветният картон и факс ролките (които все още се ползват). И вместо в съвременните времена размяната на книжни документи да намалява, тя се увеличава – с цели 25% за последната година. Като е свързана и с редица други неща, например кламери, папки, лепила, моливи, химикали, класьори, консумативи за копирна техника и т.н. Всичко това струва милиони левове, но за някои е сигурен източник на печалби.
Разбира се, осигуряването на канцеларските материали за властта не е хапка за всяка уста. Досега винаги са били необходими дълготрайни познанства с държавните служители и богат опит в задоволяването на техните поръчки. Всички нови играчи се елиминираха, за сметка на тези, които редовно печелеха търговете на министерствата. Така ще е и за напред, ако съдим по обявената преди дни от министърът на финансите Петър Чобанов централизирана обществена поръчка за осигуряването на въпросните материали за всички държавни ведомства.
Предвиденият й бюджет този път е близо 1.67 млн. лв., а изискванията към кандидатите са безкрайно завишени. За да се включат в надпреварата, фирмите е необходимо да докажат, че имат поне 6.24 млн. лв. оборот за последните три години. Това е много над заложените в Закона за обществените поръчки прагове, според които критериите за допустимост не бива да надвишават повече от три пъти прогнозната стойност на търга. С други думи, самото Министерство на финансите нарушава разпоредбите, за да разчисти конкуренцията, а какво да говорим за останалите възложители.
Поради тази причина е логично да предположим, че за доставчици на хартията и офис консумативите за институциите отново ще бъдат избрани добре познатите ни стари играчи. Преди всичко това са фирмите „Кооперация Панда“, „Роел 98“ и „Ронос“, всяка от които има по над 100 договора с държавните ведомства. В края на 2011-а именно с тях и още три компании бяха подписани двугодишни рамкови споразумения за 4 млн. лв., но над 90% от поръчки бяха възложени именно на споменатите дружествата. През октомври 2013-а пък за същите цели, но с 12-месечни договори се уредиха „Кооперация Панда“ и „Плесио компютърс“, като първата прибра над милион. Тези имена се „въртят“ и при снабдяването на министерствата, агенциите и комисиите с компютърна техника, като общо са спечелили други близо 400 поръчки. Често пъти те си поделят доставките, като едната фирма поема хартията, другата – канцеларските материали или офис консумативите.
Всъщност „Кооперация Панда“ е мастър франчайзер на „Office 1 Superstore“ за България и държи най-голяма част от пазара. По неофициални данни става въпрос за около 40% от продажбите на такива продукти в страната. През последните години приходите на дружеството са около 50 млн. лева. Председател на неговия управителен съвет е Елка Каменова-Цанкова.
„Роел 98“ е собственост на Елена Пилософ и Роберт Илиев, който е и управител. А „Ронос“ е притежание на Жана Боянова, Нина Острева и Камен Калчев. Колкото до „Плесио компютърс“, то е дъщерно дружество на гръцкото „Плесио Компютърс А.Е.В.Е“.
