Лихвите по депозитите продължават да намаляват и тази тенденция ще се запази до края на годината. Това подсказва и статистиката на Централната банка. А за онези, които трудно се ориентират в редовете и колоните от числа, е достатъчно заключението в доклада на Икономическия институт на БАН, в което се казва, че в сравнение с 2009-а лихвите по депозити на гражданите са се понижили с единпроцентен пункт и в края на 2013-а средният им размер е 3.5 процента. Ние пък ще добавим, че за първите три месеца на 2014-а средният размер на лихвите по левовите спестявания е паднал допълнително до 3.27% годишно. А до средата на годината се очаква той да слезе под 3% процента, защото през май и юни много кредитни институции ще намалят лихвите по депозитите в рамките на 0.25% до 1 процент.
С други думи, спестителите ще продължат да бъдат ощетявани. Ощетявани е точната дума, защото гражданите нямат много инвестиционни алтернативи на банковите влогове и депозити. Такива например са корпоративните облигации. Но населението нито има навиците да купува подобни финансови инструменти, нито разполага с достатъчно информация за тях. Да не говорим, че вложенията в облигации не са гарантирани, така както са депозитите и влоговете. Само този факт е достатъчно отблъскващ за хората.
Инвестиционните алтернативи обаче са една много дълга тема, която заслужава съвсем отделен анализ. Споменахме за нея само за да поясним, че независимо от продължаващото намаляване на лихвите по депозитите те ще си останат една от най-предпочитаните банкови услуги.
Специално внимание заслужават
спестовните сметки
Те станаха особено популярни от началото на 2013-а, когато в сила влезе въведеният от Симеон Дянков и управляващото мнозинство на ГЕРБ данък върху доходите от лихви по депозитите на гражданите. Спестовните сметки, както и разплащателните не попаднаха под ударите на този налог, защото, за разлика от депозитите, те са безсрочни и по тях по всяко време могат да се внасят и да се теглят пари. За разлика от разплащателните сметки обаче спестовните носят по-висока доходност. Те имат и важния бонус, че сумите до 200 хил. лв. в тях са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете. Разбира се, както и при депозитите, тази гаранция важи само ако ползваният продукт отговаря на стандартните банкови условия. Ако той е създаден специално за определен клиент и му носи някакви преференции, като по-висока лихва например, сумата по депозита не е гарантирана. Но според мениджъри на търговски банки такива случаи са изключение, когато става дума за сметки на населението.
Спестовните влогове обаче имат и една
неблагоприятна за клиентите особеност
По тях банките могат да вдигат или да свалят лихвите, когато си поискат. При срочните депозити това е невъзможно. Там лихвата, при която е сключен договорът с клиента, не може да се пипа, докато не изтече срокът на депозита, независимо че за същия този период банката може да промени няколко пъти лихвените си равнища. Но те ще важат само за депозитите, сключени след промяната. При влоговете всяко изменение на лихвените нива се отразява още на следващия месец в доходността. А при вече съществуващата тенденция за намаляване на лихвите това е минус за клиентите, които решат да изберат спестовния влог или спестовната сметка като алтернатива за своите спестявания.
Въпреки това все още има спестовни сметки, които носят
сравнително високи доходи
Те обаче са подчинени на доста условности. Независимо от намаляването от лихвените равнища „УниКредит Булбанк“ предлага спестовна сметка „Повече“, при която за суми до 10 хил. лв. годишната лихва е 2.8%, а до 50 хил. лв. – 3.7 процента. Важно е да се отбележи, че тези лихви се плащат само в края на периода, и то ако гражданинът не извършва разпоредителни действия със сумите по сметката. Ако това условие не бъде спазено, лихвата, която банката му изплаща, е под половин процент годишно. С други думи, предимството на този продукт е единствено че за разлика от депозита лихвите по него не се облагат с данък.
„Банка ДСК“ има три вида спестовни сметки под общото название „Нов Стимул“. При тях се начислява лихва от 0.5% годишно, но към този доход се прибавя и бонус, който варира от 0.6 до 1.75% годишно, в зависимост от наличността, която клиентът поддържа. Най-високият бонус е за наличности над 100 хил. лв., а най-ниският – за суми между 800 и 1000 лева.
Плащането на бонуса обаче е свързано с условности
На сайта на „Банка ДСК“ пише: „При ежедневно поддържане на наличност по сметката, равна или по-голяма от изискваната минимална сума за откриване на сметката, банката изплаща на титуляра бонус, който се изплаща чрез капитализиране четири пъти в годината – на 31 март, 30 юни, 30 септември и 31 декември (или в края на всяко календарно тримесечие). Бонус се изплаща и при закриване на сметката.
Когато остатъкът по безсрочната сметка спадне под изискваната минимална сума за откриването й, в това число и в резултат на служебно удържане на такси, титулярът губи правото си на бонус към датата на първото предстоящо плащане на бонуса или при закриване на сметката.“
Притежателите на такива сметки трябва да се съобразяват с много изисквания, ако искат наистина да си получат обявения от банката бонус.
Спестовната сметка на Пощенска банка „Мега плюс“ също носи
нелоша лихва от 2.6 до 3% годишно
Конкретният й размер зависи от сумата по сметката, като най-високият е за средства над 5 хил. лева. Условието, за да бъде получена тази лихва, е клиентът да не прави повече от две тегления от сметката на месец. Ако са повече, по сметката се начислява лихва, както по разплащателна сметка – 0.1%, годишно. Разбира се, и тук си има специфики, с които хората трябва подробно да се запознаят, преди да решат дали да изберат този финансов продукт.
Интересни са офертите на Първа инвестиционна банка в това отношение, като например
„Свободна разплащателна сметка“
При нея няма изискване за минимална сума за откриване. Могат да се теглят суми по всяко време, без това да води до намаляване на лихвения доход. Определянето на самата лихва обаче е малко сложно и зависи от времето, за което държите парите си по този финансов продукт. Ако става дума за една година, през първите три месеца ще получавате лихва, равна на една дванадесета от 1.7%, през четвъртия месец ще получите още една дванадесета от 2% и така нататък. Всеки месец лихвата расте, като на дванадесетия месец вземате една дванадесета от 4.25 процента. Ако се направи една калкулация, за цялата година, през която гражданинът държи пари по „Свободна разплащателна сметка“, лихвата ще е около 3 процента.
Обединена българска банка пък
предлага „Спестовен влог +“
при който за суми над 5 хил. лв. лихвата достига до 3.5 процента.
Както пише на сайта на банката, по този влог лихвата се начислява всеки ден и се изплаща в края на всяка календарна година или при закриване на сметката. По нея могат да се внасят суми без ограничение и да се теглят пари по всяко време, като след второто теглене за месец за всяко следващо се начислява такса от 10 лева.
Като продукт спестовните влогове са доста „шарени“ откъм условия и възможности. Точно затова гражданите внимателно трябва да се запознават с тях, преди да направят своя избор.
