Моят тъст, мастит журналист и издател, разправя, че едно време на изпита по биология нарисувал чудесен кон, но тези му умения били оценени с двойка. "Ходих, вика, няколко пъти да си искам допълнителни листове, комисията си мисли "това момче знае много", другите кандидати се потискат, а аз се старая върху коня. Повечко хартия отиде, ама конят е голямо животно…"
На какво се смее днес нацията. Кандидат за Алма матер и изследовател на Ботевото творчество написал: "Героят на Ботев осъзнавал, че Балканът е най-доброто място за оставяне на трупа му. Там зверове и природни масиви ще бдят над костите му вечно." Авторът, подозираме, че е човек, който се информира за света предимно от Фейсбук, а родителите му са разчитали предимно на уличното възпитание. За подобно скудоумие друго обяснение няма. А нам остава само да възкликнем: "…какви е бисери раждал, раждал, ражда и сега ученически мозък юнашки…"
Друг мераклия за "вишо" е стигнал до заключението, че "Дебелянов се реализирал като поет след смъртта си". Тази невчесана мисъл всъщност се родее с подобни от сборниците "Мъдростта на вековете". Много велики хора приживе са били непризнати. Ван Гог , преди да си отреже ухото, не е продал нито една картина, глухият Бах свирукал композираното пред скучаещи индивиди от махалата. Столетие след смъртта му случаен човек носи ноти на Бетовен, написани върху хартия за увиване на риба.
Разсъждавайки върху Вапцаровата творба "Песен за човека", мераклия за Алма матер е написал ясно и категорично: "Вапцаров убил баща си с мотика". Това може да е известен само на писача детайл от живота на поета, може и да е и смесване на агресивния разговорен език с езика на интерпретативното съчинение. Най-вероятно обаче това е вик на безпомощност пред лошия късмет, примесен с истеричен самоироничен смях.
Полетът на ученическата мисъл през годините е оставил завинаги изсечени в нашето съзнание гениални тъпотии. Ето няколко мисли с непреходно значение:
– За вечния кръговрат, схванат като житейска обреченост: "Смъртта на цар Симеон сложила край на живота му."
– "Принос" в описанието на гениалната ни военна тактика звучи така: "Със задните си части Крум запушил Върбишкия проход, а с предните си части лично дебнел в засада Никифор Гений."
– За хермафродитната аномалия като биологична закономерност ученическият гений казва следното: "Охлювът е едновременно и мъжки и женски, но не може да се възползва от това." Абе аз гледах охлюви по едно време, по 160 яйца снася всеки от чифтосалата се двойка – двойно удоволствие е това да знаете, и то моногамно, без шведска тройка.
Ето как, според учащия се, са стояли нещата, преди да се роди идеята за виаграта и левитрата: "Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност."Контрапункт е обяснението на българските реалии: "Лирическият герой на Вапцаров са селяните, с увиснали мустаци и потури, в които обаче има нещо силно, здраво и желязно…"
Минутка невнимание при незнайния бъдещ студент звучи така: "…и тогава той взел ножа и се застрелял."Това го има като виц с неочаквано весел край: "Един решил да приключи със себе си, взел едно въже, преметнал го на една върба над реката и скочил. Клонът се строшил, той паднал в ледения бързей, вкоченясал се, мятал се и викал за помощ. Накрая добарал един плуващ дънер и с него се добрал до брега. "Тю да му се не види, заради едното бесене щях да се удавя", рекъл си той.
Но да продължим с ученическите интерпретации.
Припомнете си "колко наситена с героичност и еротизъм е борбата на баба Илийца с дебелия кол". И още: "Баба Илийца бръкнала в пазвата си, но там не намерила нищо освен сухи корички."Или пък: "Монахът предложил на баба Илийца да пренощува в манастира, но тя си мислела за младия юнак, който я чакал в храстите, и отказала."
Какво казва ученическият "гении" за непреходността на патриархалното: "Героите на Елин Пелиновото село намирали утеха, попийвайки си в кръчмата, побийвайки си жените и в други сиромашки радости."
…Можехме отново да размахаме сърдит пръст на образованието, на безотговорното родителство и на интернет поколението. Но решихме да не го правим. Европа се скъсва да говори за алтернативност. Алтернативно кино, което и авторите му не го разбират, алтернативна музика, която прилича на звуци от селски панаир, алтернативно платно, рисувано не с четка или шпакла, а с кофи боя, лиснати върху него. Алтернативен имидж – брадясала жена пее и се клати.
Защо и ние тогава не приемем тези бисери на нашите деца за алтернативност.
Алтернативи на зубрачеството, първи наченки на мисловна самостоятелност.
Браво, ученико от прехода. Яко, брато, кефиш ме максимално, но запомни: "Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример."
Чавдар Цолов, уличен педагог
