Руският президент Владимир Путин, иранският лидер Хасан Рухани и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун са получили официални покани за участие в четвъртата среща на Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия (CICA), която ще се проведе в Шанхай на 20 и 21 май. Конфедерацията е междуправителствен форум за сътрудничество по въпросите на мира, сигурността и стабилността в Азия, а идеята за създаването му е предложена за първи път от президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев на 5 октомври 1992-а, на 47-ма сесия на Общото събрание на ООН.
Срещата в Шанхай, която ще се председателства от китайския президент Си Дзинпин, се очаква да е най-голямата досега и на нея да присъстват делегации от близо 40 държави и международни организации. Участието си са потвърдили 14 държавни и правителствени глави и шефовете на осем международни организации. А едновременното посещение на Путин, Бан Ки-мун и Рохани предоставя възможност да се обсъдят резултатите от поредния кръг преговори между Техеран и групата от пет плюс една държави (САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Русия плюс Германия) по иранската ядрена програма, които започнаха на 13 май във Виена.
Визитата на руския президент Путин не е изненадваща, ако се съди по проведените през последните седмици срещи между държавни чиновници с по-нисък ранг, които очевидно са подготвяли височайшите присъствия. През март китайската информационна агенция съобщи, че президентът Дзинпин очаква Путин да посети Китай в близко бъдеще. През април руският външен министър Сергей Лавров пътува до Пекин, където се срещна с колегата си Ван И и с китайския президент. А в началото на този месец Китай и Русия обявиха плановете си да проведат военно учение в Източнокитайско море в края на май.
Присъствието на Путин обещава да е впечатляващо, защото се очаква именно тогава Москва и Пекин да положат подписите си под огромната газова сделка, която договарят от години. Руският заместник-министър на енергетиката Анатоли Яновски съобщи на 12 май, че "договорът е готов 98% и последните детайли ще се уточнят преди президентската визита". В началото на март шефът на "Газпром" Алексей Милер заяви, че руският енергиен гигант се надява да подпише през май с Китайската национална петролна корпорация 30-годишен контракт за доставка на 38 млрд. куб. м природен газ годишно с възможност за увеличение на количеството до 60 млрд. куб. метра. Окончателното приключване на споразумението, което е под личното наблюдение на държавните глави Путин и Дзинпин, се забави заради спорове за цените на доставките. Очевидно украинската криза е помогнала за преодоляването на тази пречка.
Китайската национална петролна корпорация е подписала договор и с "Роснефт" за базовите условия за предплатени доставки на нефт, които могат да достигнат до 31 млн. т годишно. Москва и Пекин имат и контракт за съвместно изграждане на рафинерия в Китай и за участие в проучване и добив на петрол.
Под натиска на санкциите на САЩ и Европейския съюз заради кризата в Украйна, които заплашват Русия с рецесия, Путин планира да отвори по-широко вратата за китайските инвестиции. Но не цялата. Например китайците няма да са добре дошли в сектори като добив на злато, на метали от групата на платината и на диамантите, както и за проекти в сферата на високите технологии, твърдят запознати с преговорите лица.
МВФ обяви в края на април, че руската икономика вече е в техническа рецесия и понижи до 0.2% прогнозата си за тазгодишния руски растеж. Китай е най-големият търговски партньор на руснаците – с оборот от 95.6 млрд. щ. долара през 2012-а, по данни на агенция "Блумбърг".
Засега азиатският гигант има сравнително малко големи проекти в Русия заради наложените неформални ограничения върху инвестициите в ключови сектори. В тази връзка до края на май в Москва ще се проведат дискусии, за да се очертаят рамките и да се съгласуват ръководни указания как китайски инвеститори да работят на руска територия. Анализатори на германската "Дойче Банк " очертават проектите, които биха заинтересували китайците. Това са въглищните залежи "Елга" в Якутия и запасите от желязна руда по проекта "Тимир" в Източен Сибир. Руският кабинет съобщи на 10 април, че вече е поканил Пекин да участва в "Елга". Било разглеждано и сътрудничеството с Китай в проекта за нефт и газ "Сахалин-3".
Китай вече е един от най-големите инвеститори в руския производител на калиев карбонат "Уралкали" – с 12.55 дял. Китайската корпорация "Чайна норд индъстрийз" пък крои планове да разработва залежи на мед и никел съвместно с фирмите на милиардера Олег Дерипаска, за което през 2012-а е подписано предварително споразумение.
Москва ще търси помощ от Пекин и за строежа на мост до Крим през пролива Керч, съобщи на 5 май "Коммерсантъ ", като се позова на пожелали анонимност добре информирани източници. Говорителят на Путин – Дмитрий Песков, каза на 7 май, че връзките с Китай се развиват стабилно и че Москва ще обяви търг за строежа на моста, в който ще са добре дошли да участват всички международни инвеститори. Цената на съоръжението ще е най-малкото 50 млрд. рубли (1.5 млрд. щ. долара).
