Управителният съвет на БНБ вдигна от 250 хил. лв. на 1 млн. лв. минимално изискуемия капитал на фирмите за бързи кредити. Това стана с приетите на 13 април промени в Наредба №26 на Централната банка. Средствата в капитала на въпросните фирми задължително трябва да са собствени – от техните акционери и съдружници, а не заемни. С други думи, за да бъде учредено дружество за отпускане на заеми и то да бъде вписано в регистъра на БНБ, собствениците му трябва да докажат, че са спечелили 1 млн. лева, обявили са ги пред данъчните и са платили върху тях дължимите налози.
Освен това в процеса на работа на тези дружества техният капитал не може да слиза под 1 млн. лв. вследствие на трупани загуби от лоши кредити. Специално подчертаваме този факт, защото преди четири години Наредба № 26 бе променена именно в този дух. Тогава БНБ задължи фирмите за бързи кредити по всяко време да разполагат със собствен капитал не по-малък от 250 хил. лева. Причината бе, че въпросните фирми кредитират предимно с банкови заеми, които те са взели, а по онова време много от тези фирми бяха натрупали значителни загуби. Заради това изискване на БНБ немалко дружества, в това число и с чуждестранен капитал, се видяха принудени да продадат бизнеса си в България. Не е изключено заради сегашните значително повишени изисквания на БНБ много компании за бързи кредити отново да бъдат принудени да прекратят работа.
Във всеки случай новите изисквания няма да се отразят на най-големите играчи на българския пазар. Техният капитал отдавна е много над 1 млн. лева. Например само акционерният капитал на „Изи Асет Мениджмънт“, според последните данни в Търговския регистър, е 8.5 млн. лева. „Кредисимо“ разполага с 2.5 млн. лв. акционерен капитал, „Кеш Кредит“ е с капитал от 1.8 млн. лв., „Кредихелп“ е с капитал от 1.81 млн. лв., а спечелилата си скандална слава компания „Профи Кредит“ има акционерен капитал от 3.25 млн. лева. Тези дружества обаче са само малка част от общо 176-те компании за бързи кредити, работещи на нашия пазар. И повечето от тях едва ли ще успеят да наберат минимално изискуемите 1 млн. лв., за да останат в регистъра на БНБ. Още по-трудно ще им бъде да поддържат този минимум, при положение че обемът на просрочените кредити към общия обем на заемите отпуснати от този сектор е около 30% и няма тенденция за намаляване. Да не говорим, че заради промените в Закона за потребителския кредит според които годишният процент на разходите по заеми за граждани не може да надвишава пет пъти законовата лихва – в момента тя е 10.05%, много фирми ще трябва значително да свият лихвените нива по предлаганите заеми. А това драстично ще се отрази на приходите им и може да направи дейността им нерентабилна.
