Казусът с лицензите на електроразпределителните дружества все повече заприличва на пиеса,която вече сме гледали. Зад кулисите актьорите са подредени, раздадени са и ролите – крайно полярни. Сред действащите лица са и дипломати на съюзнически държави от ЕС и висши представители на изпълнителната власт и редица уж независими наблюдатели. По традиция хвърчат и медийни компромати, в играта се замесват имената на политически партии, та дори и на европейски комисар… Обикновените потребители гледат отстрани, цъкат с език, псуват и се възмущават, но нямат избор. Спектакълът е предназначен именно за тях.
Поредното действие от пиесата започна тази седмица още в понеделник (12 май), когато изтече срокът, даден на ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго Про“ да представят своите последни аргументи около процедурата за отнемането на лицензите на снабдителните им дружества, открита на 19 март заради прихващанията, направени от НЕК за зелена енергия. Малко преди това в един всекидневник се появи публикация, че преговорите между доставчиците на ток и НЕК са пред провал и е малко вероятно да се разберат, което допълнително вдигна градусите на напрежението.
Ден по-късно
в представлението се включи и държавната машина
Комисията за защита на конкуренцията изведнъж се присети за една жалба на „Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори“ отпреди повече от година и обвини ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про“, че злоупотребяват с господстващо положение. Според антимонополистите те са определяли нереално високи цени за ползване на техните стълбове за изграждане на кабелни мрежи за разпространение на телевизия, интернет и телефония от други оператори. В същото време разходите за поддръжката на тези стълбове била включена в цената на тока и така дружествата са печелели допълнителни приходи. Никой не коментира, че мястото на тези кабели изобщо не е да висят по стълбовете и периодично дирекцията за национален строителен контрол и регионалните й поделения спретват акции за тяхното „изрязване“. Всички тези жици трябва да минават под земята, но заради високите цени, които иска „Виваком“ за достъп до каналната си мрежа, те така и си висят. В крайна сметка становището на комисията е, че „не съществуват други способи, които са икономически целесъобразна алтернатива на стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение за изграждане на електронносъобщителни мрежи, поради което всяко ЕРП е предприятие с господстващо положение в границите на лицензионната си територия“.
Съгласно Закона за защита на конкуренцията санкцията за подобно провинение е до
10% от общите приходи
за предишната финансова година на предприятието. Данните за 2013-а все още не са излезли, но от финансовите отчети за 2012-а става ясно, че оборотът на „ЧЕЗ Разпределение България“ е бил 654.2 млн. лв., на „Енерго Про Мрежи“ – 399.7 млн. лв., а на „ЕВН България Електроразпределение“ – 390.3 млн. лева. Всеки сам може да сметне за какви огромни глоби става дума, ако КЗК наистина реши да довърши това, което е започнала.
От ЧЕЗ , естествено, отрекоха да са злоупотребявали с цените за наем на стълбовете си и обясниха, че тарифите са били определени „икономически обосновано и законосъобразно, на пазарен принцип при отчитане на всички допълнителни разходи, свързани с това, и от лицензиран оценител“. Дружеството обяви също, че е разбрало за решението на Комисията за защита на конкуренцията и очаква мотивите, за да внесе становището си и да предприеме действия за защита на интересите на своите клиенти и акционери.
В съобщение до медиите от „Енерго Про Мрежи“ посочиха, че категорично не приемат твърденията за извършено нарушение и изтъкнаха, че в редица случаи съоръженията им се използват от кабелни оператори нерегламентирано и несъгласувано, с което се нарушава собствеността на мрежовото дружество и се създава риск от възникване на инциденти. „Отдаването под наем на съоръженията по свободно договорени пазарни цени – добавиха те – е законно право на всяка бизнес организация, която извършва търговска дейност на територията на страната.“
В този случай от ЕВН бяха най-сдържани и казаха само, че конкретният модел на ценообразуване, прилаган от тях, отразява разходите, които фирмата извършва по поставяне и безопасно съхраняване на кабелните електронносъобщителни мрежи върху стълбовете на разпределителната мрежа.
Действията на КЗК обаче се оказаха само
прелюдията към следващото действие.
Както в.“БАНКЕРЪ“ прогнозира преди повече от месец, точно преди изборите за Европарламент Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) извади последния коз от ръкава си. В сряда (14 май) председателят й Боян Боев най-накрая оповести резултатите от одита в трите електроразпределителни дружества, който започна още в края на миналата година. Интересното иначе е, че проверката не включва 2013 г., а е за периода 2008-2012-а. Голяма част от докладите звучат твърде познато на хората, които следят материята отблизо. Почти същите провинения бяха установени и в одита, правен през 2010-а по време на управлението на ГЕРБ, а след това и по време на процедурата за отнемане на лицензите на електроразпределителните предприятия, която започна през 2013-а и впоследствие бе прекратена.
„2690 нарушения са открити общо за трите ЕРП-та. Установено е изплащане на необосновани комисиони, високи разходи за мениджърските екипи и консултантски услуги – гръмко започна обвинителната си реч Боев. – Заобикалянето на Закона за обществените поръчки се е превърнало в практика. Най-често на холдинговите дружества майки са превъзлагани покупките на стоки и материали, които ги преотдават на други изпълнители. По този начин се формират значителни по размер суми, които се пренасочват към трети лица“. Сред прегрешенията бяха посочени още нарушения при подмяната на електромерите, отчитане на консумираната енергия за период, по-дълъг от утвърдените 31 дни, както и че енергията, доставяна на потребителите, не е била с необходимото стандартно за България напрежение.
„ЕВН, ЧЕЗ и „Енерго Про“ са отчели 220 млн. лв. повече приходи над утвърдените за регулираната си дейност през периода 2008-2012-а. В допълнение дружествата са имали необходимост от много по-малки технологични загуби в сравнение с това, което те са заявили и им е заложено от регулатора. Вследствие на това е реализираната икономия от 405 млн. лева. Въпреки това те не са отчели по-големи печалби, а са използвали средствата за увеличаване на административните разходи, в това число и консултантски услуги, комисиони, мениджърски услуги, външни услуги от свързани лица и други преки разходи. Проведените регулаторни одити показват, че дружествата са надвишили неправомерно разходите си с 818 млн. лв“, продължи Боян Боев като специално обърна внимание, че по този начин са ощетени акционерите и на държавата е бил платен по-малък корпоративен данък.
„Ние сме непрекъснато проверявани от всички проверяващи органи, имаме опит с подобни одити. Но само в този заключенията се представят като нарушения на лиценза.Той бе извършен хаотично и преднамерено. Търсеха се единични грешки, извадени от контекста и мащаба на работа, за да бъдат представени по този начин“, заяви броени часове по късно председателят на управителният съвет на ЕВН Йорг Золфелнер,
който оприличи доклада на ДКЕВР с регулаторно вуду
От компанията са на мнение, че намаляването на технологичните разходи е показател за добрата работа на дружеството, но са обвинени именно за това. Освен това посочиха, че не предлагат сами размера на загубите по мрежата, а те са фиксирани по години от ДКЕВР и са част от регулаторната рамка до 2018 -а.
„Да, наистина разходите ни са по-големи. Но от 2008-а ние всяка година сме представяли пред ДКЕВР, че искаме да инвестираме по 117 млн. лв, а в цената, която ни определяха, бяха включвани 72.2 млн. лв., или с 38% по-малко. Но това, което сме спестили от намаляване на загубите по мрежата, ние сме вложили и за поддръжка на мрежата, заплати на персонала и материали, а не само за възнаграждения на мениджъри и комисииони, както бе представено. И искам да подчертая, че няма сума, която държавата трябва да получи от намалението на технологичните разходи, и това се потвърждава от регулярните проверки на данъчните“, е становището на един от началниците в ЕВН Гочо Чемширов.
От „Енерго Про“ също казаха, че в доклада на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране се съдържат констатации, които дружеството не може да приеме. А според ЧЕЗ описаните за тях нарушения са отстраними и се дължат на обективни причини – натиск за минимални разходи и намаляващ финансов ресурс в резултат на неблагоприятни за компанията ценови и други решения на енергийния регулатор, постоянни кражби и посегателства над съоръжения.
Какво обаче ще произтече от всичко това? Засега изглежда, че ще станем свидетели само на едно
напомпване на мускули за пред електората
Уж имало големи икономии, ама в същото време членът на комисията Лилия Младенова с половин уста спомена, че „има разходи за инвестиции, които вероятно ще бъдат признати в следващия ценови период“. След което Боян Боев бързо я отряза: „Нека засега да запазим мълчание за това как констатациите ще се отразят върху новите цени на тока.“
Оттук нататък за всяко от констатираните нарушения предстои да се изготви отделен акт, по който съответното ЕРП ще има тридневен срок на възражения. После ще се напише наказателното постановление и ще се наложи глоба, която по закон тръгва от 20 хил. и стига до 1 млн. лева. „Сами може да сметнете, че ако се наложи най-ниската санкция, това прави минимум 50 млн. лв. за трите компании, но крайната сума ще е по-голяма, тъй като ще зависи от тежестта на всяко нарушение“, поясни Боян Боев. Той прогнозира, че чак около 25 юни ще се разбере за кои от прегрешенията и на каква сума ще има наказателни постановления и ще се пишат глобите.А и те подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, така че се очертава доста дълга сага.
Съвсем друг е въпросът дали тези основания са достатъчни, за да се започне процедура и за отнемане на лицензите на разпределителните дружества? Самият Боев каза, че с това няма да се бърза. За подобен ход специално за мрежовите оператори е необходимо през последните две години да е имало доказателства и писмени актове, че системно са спирали доставките на ток и те са некачествени. В ДКЕВР имали някакви данни, само че трябвало да се провери повтаряемостта им. С две думи – ползата за потребителите от цялата тази пиеса ще е нулева. Но поне има зрелища…
