На 20 май през 1932 г. Амелия Еърхарт излита от остров Нюфаундленд и започва първия самостоятелен полет без кацане на жена над Атлантическия океан, който завършва успешно в Северна Ирландия на следващия ден.
Амелия Мери Еърхарт (на английски: Amelia Mary Earhart) е американски авиатор, една от първите жени-пилоти и първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. Полетът, който Еърхарт планира, няма да е първият около Земята, но ще е най-дългият – 47 000 километра.
Амелия Еърхарт е родена на 24 юли 1897 г. в Ачисън (Канзас) в семейството на Самюъл Стентън Еърхарт и Амелия Оутис Еърхарт – евреи. С по-малката си сестра Грейс Мюриъл или Пидж получават необичайно възпитание, тъй като майка им не одобрявяла моделирането на дъщерите в "послушни момиченца". В детството си Амелия и Пидж се занимават с нетипични за момичетата игри като стреляне по плъхове с пушка и катерене по дърветата.
За пръв път вижда самолет през 1907 г. на панаира на щата Айова в Де Мойн, но отклонява поканата на баща си да полетят с него, защото не изглеждал интересен.
През декември 1920 г. Еърхарт за пръв път се качва на самолет. "Просто разбрах, че трябва да летя", казва тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. През януари 1921 година постъпва на учение при Анита Снук, една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет – "Кинър Ърстър", който нарича "Канарчето". На 22 октомври следващата година Еърхарт го вдига до 14 000 фута, световен рекорд за жените пилоти. На 15 май 1923-а става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Межународната федерация по аеронавтика.
Въпреки трудните времена Еърхарт не спира да се занимава с авиация. Става член, а по-късно и вицепрезидент на бостънския клон на Американското общество за аеронавтика. Работи и като търговски представител на "Кинър", производител на самолети, и пише вестникарски колонки, посветени на летенето.
След полета на Чарлз Линдберг над Атлантика през 1927 г. Еърхарт получава покана да бъде първата жена, изпълнила същия полет. Предложението идва от Ейми Фипс Гест от хайлайфа на Америка, която пожелала сама да бъде първата жена, прекосила Атлантика в самолет. Разбрала, че идеята й не е никак безопасна, Гест търси жена-пилот, която да спонсорира и я намира в лицето на Еърхарт.
Сред координаторите на проекта е и бъдещият й съпруг Джордж Путнам, публицист. Еърхарт придружава пилотите Уилмър Щулц и Луис Гордън като пасажер със задачата да води бордовия дневник. Тримата излитат от Трепъси Харбър (Нюфаундленд) на 17 юни 1928 г. и 21 часа по-късно кацат в Бъри Порт (Уелс). Еърхарт не е пилотирала. При завръщането в САЩ екипажът е посрещнат от голям парад, завършил с прием при президента Кулидж.
Еърхарт мечтае и за собствен рекорд. През август 1928 г. тя става първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно.
На 20 май 1932 г. 34-годишната Амелия Еърхарт излита сама от Харбър Грейс (Нюфаундленд) с идеята да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути каца на пасище в Кълмор (Северна Ирландия). Днес там се намира център "Амелия Еърхарт".
Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, Еърхарт получава Distinguished Flying Cross (Орден за постижения в авиацията) от Конгреса на САЩ, орден на "Почетния легион" от правителството на Франция и златен медал на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър.
Амелия Еърхарт изчезва безследно на 2 юли 1937 г. над Тихия океан по време на околосветски полет. Обявена е за мъртва на 5 януари 1939 година.
