За първи път Министерството на образованието и науката ще има собствена оперативна програма. По нея страната ни ще разполага с 1.340 млрд. лева по четири приоритетни оси, посочи ресорният министър Анелия Клисарова след заседанието на кабинета, на което беше приет окончателният вариант на документа.
Близо 556 млн. лева (ос 1) от тях ще отидат за развитието на научната инфраструктура, необходима за развитие на иновациите. С европари ще се подкрепя и изграждат нови центрове за научни изследвания, като със свои проекти ще могат да кандидатстват научни организации. Част от парите ще отидат за насърчаване на инвестициите на предприятията в научно-изследователската дейност, с което да се засили връзката на бизнеса с висшите учебни заведения.
По ос 2 – учене през целия живот са предвидени 484 млн. лева. Целта е да се спре ранното отпадане на учениците. Очакването е процентът на преждевременно отпадналите ученици до 2020 година да падне до 11 процента. Като втори приоритет по тази ос ще се работи по подобряване на качеството на висшето образование и осигуряването на равен достъп до него.
За осигуряване на образователна среда за активно образователно приобщаване (ос 3) са предвидени над 246 млн. лева. Парите ще бъдат насочени към деца със специални образователни потребности. По последната приоритетна ос 4 е за техническа помощ. По нея до 2020-а трябва да бъдат усвоени 54 млн. лева. За ромска интеграция по образователната програма пък са заделени около 180 хил. лева.
Министърът призна, че ако Стратегията за развитие на висшето образование бъде приета от Народното събрание, тя ще бъде използвана за основа за законодателни промени – например в законите за средното образование или за висшето образование. Именно тези два закона са в основата на успешната реализация на оперативната програма, посочи Анелия Клисарова. В стратегията е заложен и нов модел за управление на държавните университети. Разпределението на средствата във ВУЗ-овете вече ще се управлява от борд, в който ще участват представители на държавата. Идеята е да се следи как се изразходват държавните средства. Друга новост е начина на финансиране на висшите учебни заведения. Целта е там да се повиши значението на качеството, като 20% субсидията ще зависи именно от това. А останалите 80% ще се дават за броя на студентите. Сега парите се разпределят съответно 4% за качество на обучението и 96% за броя на студентите, които се обучават в държавните университети.
Вицепремиерът Зинаида Златанова увери, че забавяне при усвояването на средства през новия програмен период няма да има. "Довършваме програмен период и започваме нов", увери тя и допълни, че през тази година трябва да бъдат усвоени още 1.6 млрд. евро от първия програмен период. Вицепремиерът посочи още, че почти никъде няма прекъсване на мерки по оперативните програми и затова не бива да се спекулира с темата.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Светлана Дянкова представи резултатите за свършеното през първите четири месеца по националният план за европейската гаранция за младежта. По него са заделени 220 млн. лева от ЕС за периода 2014-2015 година. С националното финансиране средствата достигат до 240 млн. лева. От януари до края на април в програмата са включени 10 298 души до 24-годишна възраст. Общо 6392 младежи са започнали работа в реалния сектор. По субсидирана заетост са ангажирани 2807 младежи.
Само за първите четири месеца на годината социалното министерство отчита с над 3 хил. по-малко безработни младежи, както и 5417 по-малко млади безработни сравнено с април 2013 година. Успехи отчита социалното ведомство по отношение на мерките за намаляване на безработицата сред младежите до 29 години. Броят им намалява с близо 7 хил. от началото на годината.Над 15 хил. младежи са заети в реалната икономика, а над 5 хил. са ангажирани в субсидирана заетост, включително в програми за стажуване и чиракуване.
