Противно на всякакви приказки за заплашителните размери и тенденции на бизнеса с бързите кредити последните данни на БНБ показват, че този пазар не се развива. В края на март общият обем на активите на всички небанкови дружества, занимаващи се с кредитиране (тук изключваме лизинга), е 1.96 млрд. лева. Само за сравнение ще кажем, че това са активите на една средна по размер българска банка. Освен това тези активи не само че не се увеличават, но макар и с малко – 12.7 млн. лв., намаляват спрямо март 2013-а. Свиването се дължи най-вече на заемите, които такива дружества са отпуснали на малки и фамилни бизнеси.
Основният бизнес на компаниите за бързи кредити, разбира се, си остават заемите за граждани. В тях са съсредоточени общо 1.44 млрд. лв., като близо 1.1 млрд. лв. са потребителски кредити, а останалите са за жилище. Да се чуди човек как някой би могъл да вземе дългосрочен заем при лихвените условия на тези кредитори. Но се оказва, че има и такива случаи. Става дума за хора, които явно нямат достъп до банков кредит и затова са се обърнали към въпросните дружества, като са се съгласили да заложат имота си в тяхна полза. А когато установят, че не могат да погасяват задълженията си и кредиторите им пращат съдия-изпълнител да им продаде жилището, рухват. Факт е обаче, че все по-малко хора се забъркват в подобни финансови авантюри, защото за една година делът на жилищните заеми, отпуснати от небанкови финансови институции, значително намалява.
Статистиката на БНБ показва и високорисковият профил на бизнеса на фирмите за бързи кредити. От общо 1.96 млрд. предоставени заеми близо 587 млн. лв., или около 30% са необслужвани. Средно около 150 млн. лв. годишно са проблемните кредити, които въпросните дружества предоставят за събиране или продават на колекторските фирми. Според някои анализи събраните вземания по такива кредити са под 20% от номинала.
Разходите на компаниите за бързи кредити, свързани с основния им бизнес – заемите за граждани, настина са големи. Но пък това не е аргумент, за да ги ожалваме. По-важното в случая е, че те финансират бизнеса си предимно с банкови кредити и всяко сериозно сътресение в него се отразява негативно на и без това слабата банкова рентабилност. Именно затова БНБ предприе мерки за увеличаване на стабилността на фирмите за бързи заеми, като ги задължи да поддържат минимален капитал от 1 млн. лева. Централната банка ще надзирава изпълнението на това изискване, но няма никакви правомощия да контролира търговските практики на тези дружества. Това е задача на други регулаторни органи, които обаче засега нямат готовност да я изпълняват. Комисията за защита на протребителите например се подготвя за обединение с Комисията за защита на конкуренцията, но за целта трябва да бъде приет внесеният в парламента закон. Комисията за финансов надзор готви нова правна уредба за контрол върху фирмите за бързи заеми, но тя дори още не е представена за обществено обсъждане. Така че правната уредба за дейността на тези фирми все още прилича на разграден двор, в същото време дейността им без регулации представлява заплаха за интересите както на самите компании, така и на техните кредитори и длъжници.
