На избори – като на избори! В нормалните държави следят основно изборните резултати, а у нас следят предимно действията на прокуратурата. След скандала „Костинброд“ преди година главният прокурор Сотир Цацаров знае, че е твърде неприятно всички да се вторачат в тебе. Както се вторачи в него Румен Петков, след като го извикаха преди седмица на среща в столичната дирекция на вътрешните работи. Пред вратата в неделя сутринта го чакаха журналисти, но той нищо не им каза, защото преписката се оказа засекретена. Секретността беше обаче пробита и се оказа, че преписката била за купуване на гласове в Плевенско. Досъдебно производство не било образувано, но отсега било ясно, че Румен Петков е свидетел, не извършител.
„Пошъл и подъл сценарий! След като по засекретени преписки се викат журналисти, представяте си за какъв цинизъм става дума! Това е абсурдна ситуация и аз много настоявам прокуратурата да разсекрети преписката, за да види обществото за какво безумие става дума“, изригна бившият червен депутат и вътрешен министър. Три дни по-късно проверката беше прекратена заради липса на данни за престъпление, но АБВ-то отнесе шамара броени дни преди евровота. А Цацаров прати всички за зелен хайвер с твърдението, че информацията не е изтекла от прокуратурата. Да търсят източника й от „институцията, която е призовала гражданина Румен Петков“.
Друг бивш вътрешен министър, Цветан Цветанов, а-ха да чуе присъдата си по едно от водените срещу него дела на първа инстанция и се размина. В четвъртък (22 май)беше проведено последното заседание и прокуратурата поиска пет години затвор и конфискация на половината му имущество. Заседанието приключи навреме, а съдията Десислав Любомиров бил, казват, оправен. Четял присъди и по тъмно, за да не бави делата. Този път обаче явно е размислил или са го размислили. Ще чете присъдата идния понеделник, точно в първия работен ден след изборите. Когато ще е ясно накъде духа вятърът. Малка подробност е, че на делото стана ясно, че подсъдим би трябвало да е и друг бивш вътрешен министър, Петя Първанова, която пък освободила на чисто от системата разследвания ексшеф на ГДБОП Станимир Флоров. И че изобщо такава била практиката в МВР.
Ами проверката срещу президента Росен Плевнелиев за държавна измяна? Тя продължи малко повече от тази срещу Румен Петков, преди да бъде прекратена след намеса на главния прокурор. Тук прокуратурата съвсем я оплеска. Но не защото няма право да прави каквото и да било срещу президента заради силния имунитет, както твърдят някои, а заради факта, че говори несвързано.
Първо Цацаров влезе в ролята на спасител, казвайки, че проверката била „незаконна“, но и не била образувана заради непознаване на закона или политическа поръчка. Което ни кара да мислим, че съответният прокурор от Софийската градска прокуратура (според информацията в медиите – Ирена Ганчева) я е образувал сигурно на пет ракии. После Борислав Сарафов каза точно обратното, но като негово „лично мнение“ – че наблюдаващият прокурор не е превишил по никакъв начин своите права. Той разпоредил единствено снемане на обяснения от автора на сигнала Николай Бареков, за да изясни фактическата обстановка. При това проверката изобщо не била срещу държавния глава, защото никъде не пишело, че е срещу него. Прекратяването й пък Сарафов обясни с неволно разширяване на нейния обхват извън правомощията на прокуратурата.
Ако отсеем зърното от плявата, би се получило следното. По конституция президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията. Те не може да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване. Сигналът на Бареков е за държавна измяна, извършена от Плевнелиев на среща с изпълнителния директор на енергийната компания EVN Щефан Шишковиц във Виена. Отговорността на президента не може обаче да бъде реализирана в наказателен процес, а по реда за импийчмънт в конституцията. Той предвижда повдигане на обвинение пред Конституционния съд по предложение най-малко на една четвърт от народните представители. Там то може да бъде поддържано само ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. И ако Конституционият съд реши, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили конституцията, пълномощията им се прекратяват.
В стремежа си да изглежда като доброто ченге главният прокурор преиграва. Според него прокурорът, чието име не казва, не е трябвало да образува проверка и да я възложи на ДАНС, а да откаже, позовавайки се пряко на конституцията. И Цацаров признава обаче, че обсегът на въпросите, зададени от ДАНС на президента, се различавал съществено от обсега на данните в проверката. В този случай главният прокурор прави един абсолютно повърхностен прочит на конституцията, разширявайки привилегиите на президента далеч извън обхвата й. Защото няма конституционна логика, която да възпрепятства безогледно търсенето на отговорност от държавния глава за измяна към държавата.
Пълен абсурд е да се забранява на прокуратурата да разглежда сигнали срещу президента за деяния, които биха могли да бъдат основание за неговото отстраняване. Бареков прави, разбира се, политика, но това не означава, че сигналът му не трябва да бъде разгледан. Ако президентският имунитет бъде разчетен така, това означава, че той е на практика над закона и е недосегаем. Народното събрание, което може да иска отстраняването му в конституционно дело по импийчмънт, нито може да разследва като прокуратурата и ДАНС, нито е лесно да събере мнозинство от 2/3, за да влезе в ролята на обвинител по такова дело. При това предварителната проверка не е наказателно преследване по същество, защото не е част от досъдебното производство.
Да не говорим, че до ден днешен не е ясно дали срещата на Плевнелиев с Шишковиц е в изпълнение на президентските му функции, или е частна. Във втория случай държавният глава не се ползва с имунитет и може да бъде разследван за всичко. При това на още по-голямо основание, отколкото проверките за конфликт на интереси, срещу които имунитетът му не действа. Едва ли ще се намери юрист, който да твърди, че държавната измяна е по-малко опасна от конфликта на интереси. Но в предизборна обстановка кой ти задълбава в разума на конституцията и закона?
