Честваме 24 май от 163 години

Migration Image

На днешната дата 24 май отбелязваме празника на славянската писменост, на българската просвета и култура.

Честванията са традиция у нас от 163 години насам. Още от тогава пищните празнични тържества свидетелстват за жаждата на българина за просвета и наука, национално самоопределение и бързо икономическо и културно величие. Повод за тях е създаването на първата българска азбука – глаголицата, която се превръща в основа на кирилицата.

През годините азбуката ни претърпява множество изменения, но в днешни дни тя се използва от над 200 млн. души. В това число влиза не само българският народ, но и този на монголците, сърбите, черногорците, руснаците, украинците, белорусите и още много народи от бившия Съветски съюз. От май месец миналата година е в обръщение и банкнота от пет евро с надпис и на кирилица на думите "евро" и "ЕЦБ". Преди 2013 г. надписите на европейската валута бяха само на латиница и гръцки.

Началото на традицията за честване на 24 май е поставено по инициатива на видния възрожденец Найден Геров. През 1851 г. на 11 май в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив за първи път се организира празник на създатели на славянската писменост Светите братя Кирил и Методий. Избраната дата не е случайна, 11 май е общият църковен празник на двамата светии. Още от XII век датират най-ранните данни за отбелязване деня на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители. Празникът започва да се чества във всички православни славянски страни след 1863 година. Тогава, по повод празнуването на хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий, Светият Всеруский Синод взема решението 11 май да се отбелязва като църковен празник на светите братя.

През Възраждането празникът на братята Кирил и Методий се превръща и в училищен празник на буквите. Тържеството олицетворява духовните въжделения на българите за църковна независимост, просвещение и национално величие. Във възрожденския период честванията се отбелязват и извън пределите на българските земи – сред имиграция в Румъния и Русия и българските студенти в чужбина.

Българският народ се гордее не само със собствена азбука, но и с химн, с който прославяме родната книжовост и просвета. Текстът на "Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи", по-познат като "Върви, народе възродени", е написан през 1892 г. от писателя и общественик Стоян Михайловски. Осем години по-късно през 1900 г., четиринадесетте куплета за озвучени от музиката на композитора Панайот Пипков.

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

ти чест и слава поднови!

 

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменна воден –

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знанието живей!"

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Притеснява ли ви рекордният за последните 10 години у нас бюджетен дефицит?

Подкаст