Поведението на политиците преди и особено след изборите за европейски парламент доказва съществуването на една системна грешка в действията на политическия елит – предизборните кампании, коментарите и реакциите сякаш не се отнасяха до евровот, а за вътрешни парламентарни избори. Вотът в неделя беше спечелен от ГЕРБ с 30,47%, "Коалиция за България" получи 19,05 на сто от гласовете, ДПС се очерта като трета сила с 17,14%, следвана от Барековата "България без цензура" с 10,64 на сто и последната формация е Реформаторския блок с 6,41 %.
Резултатите от изборите напомпаха посмачканото напоследък самочувствие на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и той отново се видя в любимата си роля на победител. На пресконференцията на герберите в понеделник (26 май) той поиска оставката на правителството, разпускане на парламента и предсрочни избори. "Аз не мога да си представя как днес Пламен Орешарски ще отиде на работа. Как Михаил Миков ще се качи на парламентарната трибуна, като не е спечелил една победа. Мая Манолова я бихме и в Кюстендил. Трябва да покажат малко морал. В сряда трябва да бъде последното заседание на Народното събрание, категоричен беше Борисов. Аз не мога да си представя на мен да ми се случи подобно нещо и аз да продължавам да обяснявам като дебил, че съм победител", заяви Борисов.
Новият политик Николай Бареков реагира по същия начин и поиска оставката на кабинета на Пламен Орешарски. За самия премиер искането на Бареков сигурно е било изненада, тъй като е избиран не от европарламента , а е одобрен от сега действащото българско 42 Народно събрание на този пост. В политическата шумотевица след изборите този факт очевидно е маловажен, дори несъществен. Паметта на новия политик очевидно има прекрасното и най-вече удобно свойство да изпада в амнезия. Това бе доказано и от отношението на Бареков към президента Росен Плевнелиев, за когото прати сигнал в прокуратурата за държавна измяна. Лидерът на ББЦ обаче много бързо забрави това и в понеделник обяви, че неговата коалиция е изпратила писмо до президента с искане за среща. На нея трябва да се обсъдят предсрочните парламентарни избори в страната, казва Бареков. Той дори посочи и ден – 26 октомври. "Не приемаме никакви ремонти на кабинета, нито покани за задкулисни разговори. Ще гласуваме за сваляне на кабинета "Орешарски", каза още Бареков. Как обаче ще се осъществи това гласуване в подкрепа на вота на недоверие към кабинета, който ще се гледа в НС тази седмица не е ясно, тъй като ББЦ не е парламентарно представена политическа сила.
След изборите в неделя и Реформаторският блок се наду като листна въшка. Радан Кънев обяви, че тези избори са основание за незабавно искане на оставката на правителството. Пламен Орешарски е бившият премиер на Република България, заяви той. Кънев не пропусна да отбележи, че оставката на кабинета е обща цел с ГЕРБ и по този въпрос реформаторите и герберите отдавна са си стиснали ръцете. Няма лошо. Само че и в случая става дума за една извънпарламентарна политическа сила (след Барековата ББЦ), чиято тежест във вътрешно-политическия живот на България тепърва трябва да се доказва, и дай Боже, да намери подобаващо място в следващото Народно събрание.
Реакциите на лидерите на формации, спечелили места в европарламента, ясно посочват, че говоренето за предсрочни избори, оставки и тям подобни, не е някаква грешка, а е чиста проба политическа манипулация. Тя беше осъществявана със съгласието на всички политически сили, участвали в евроизборите, с шокиращото безхаберие на БСП, чийто лидер Сергей Станишев е и шеф на ПЕС, една от основните сили в ЕП. Става въпрос за умишлената подмяна на съдържанието и смисъла на предизборните послания – те бяха извадени от контекста на европейския политически дебат за нов парламент на обединена Европа и се наляха с нашенски битовизъм, включващ увеличение на заплати, детски надбавки, грижи за безпризорните, екологична среда, справяне с безработицата и какво ли още не.
Тези послания имаха една – едничка цел- да доведат повече хора до изборните урни. Резултатите обаче показват, че това не се случи. Всъщност, с изключение на ДПС, основните противници на българската политическа сцена ГЕРБ и БСП губят гласоподаватели. Въпреки че Бойко Борисов представи резултатите като съкрушителна победа, сравнението с вота от предсрочните избори през 2013 г. разкриват, че не е прав. Борисов обаче няма никаква полза от подобно сравнение, дори да забравим, че то не е коректно, защото става дума за два различни по своята същност вота. През 2013 г. ГЕРБ получи 1 081 605 гласа за националния парламент при избирателна активност около 51 %. Това ще рече че от близо 6 870 000 българи с право на глас, на изборите тогава са се явили около 3,4 млн. българи.
При избирателна активност от 35%, каквато горе долу беше при евровота, пред урните са отишли приблизително 2 320 000 души от имащите право на вот. От тях ГЕРБ получават 30 на сто. Ако това не е отлив на гласоподаватели, здраве му кажи. В сравнение с изборите от 2013 г. сега за гъби са отишли още около 1,2 млн. българи, освен онези 3,4 млн. души, които още през миналия май дадоха знак, че име писнало от политически лъжи.
Този гласоподавателен ресурс може и да се върне при едни предсрочни избори, може и пак да подмине урните. Въпросът е защо тези българи не се явиха? Единият отговор е, че те са били поразени от протестния вирус. Второто обяснение също има сериозни основания – те просто не са знаели за какво се гласува. Не са чули нито какви ги върши европарламента, какви са неговите приоритети в идващите четири години, какво зависи от българските представители на основните сили в ЕП, какви стъпки ще предприемат те. Това не го чуха дори и онези, които все пак уважиха евровота и се изправиха пред урните. И така надуха отново посмачканото самочувствие на знайни и незнайни политдейци, уж с европейски взор, а всъщност вперили алчен поглед в нашенската рейлност. Ето на това му викат политическа манипулация.
