Дума дупка не прави, но се оказва, че прочетена статия може да промени някои неща. След поредицата от публикации на в. „БАНКЕРЪ“ за приватизацията ето че станахме свидетели на прочистване на един от раздържавителните списъци. Актуализиран бе този на търговските дружества с държавно участие в капитала, при продажбата на които се допуска плащане с непарични платежни средства. Сега Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол вече разполага с 1366 такива фирми. Повечето сме ги виждали в различни търгове през последните години, без да успеят да предизвикат особен интерес у инвеститорите. Във всяко са останали по няколко акции, които никого не вълнуват – държавата не може да печели от тях, облагите са никакви, няма дивиденти… Ситуацията е патова – акционерите са доволни от разпределението до момента и не правят планове за покупки, което прави задачата за раздържавяването им много трудна.
Разбира се, не бива всички компании да се поставят под един знаменател, но въпреки това едва ли ще се постигне желаният ефект. Май някой забравя, че преди да се съберат приходите, е необходимо да се похарчат определени пари за подготовката и оценката на всички дружества. Освен това, когато нещо се продава набързо, винаги има опасност да не се вземе цената, която то струва. Всъщност, в условията на криза със сигурност няма да са много мераклиите да инвестират в активи, които не е сигурно кога и дали ще му донесат добра възвръщаемост.
Възможността за участие в приватизацията на дружества с компенсаторни инструменти е положителна стъпка, но и буди известна тревога за ефекта от нея. Някои „осведомени“ инвеститори биха се включили, но тъй като част от фирмите не са публични, от участие например се лишава една група заинтересовани играчи – пенсионните и взаимните фондове. Известно е, че по закон те нямат право да влагат средства в дружества, които не се търгуват на регулиран пазар.
С измененията от списъка бяха заличени 80 компании поради сключени вече приватизационни сделки, удовлетворени реституционни претенции или вливане или заличаване. Отделно, заради промени в капитала, при други 19 е коригиран размерът на държавното участие, предвидено за продажба. Това направи реална възможността да си купим с компенсаторки акции от „Ню Бояна филм“ АД (бившето „Бояна филм“ ЕАД) и пивоварната „Каменица“ в Пловдив. В киностудията в София държавата, чрез Министерството на културата, си е „запазила“ все още дял от 7049 акции, представляващи 0.069% от капитала. Останалите книжа са притежание на „Ню Имидж България“, зад което стои Дейвид Варод и американската „Ню Имидж Инк.“.
Колкото до бирената фабрика, тя вече три пъти премина от едни ръце в други, но 10 582 от книжата й (0.152%) все още държи Министерството на икономиката и енергетиката. Иначе американско-канадският гигант Molson Coors изкупи през 2012-а акциите от предишния собственик StarBev, с което придоби марките „Каменица“, Staropramen и някои други.
В групата от актуализирания списък има и едно публично дружество – „Мебелсистем“ АД – Пазарджик, специализирано в производството на търговско обзавеждане от алуминий и дърво, на мебели за дома и за хотели и ресторанти. Държавното участие в него е най-голямо – 8429 акции, или 14.58% от капитала. През последните години обаче мебелната фабрика печели основно от отдаването под наем на свободни собствени недвижими имоти.
Относително по-големи държавни дялове се продават от още няколко фирми. Отново се търси купувач за 10.023% в познатото ни туристическо дружество – „Калиакра хотелс“ („Калиакра“) АД – Каварна. Наддаване за него имаше през януари в първия за тази година и 32-ри по ред Централизиран публичен търг. Тогава останалите 3711 налични акции бяха оценени на 4 лв., но не срещнаха купувачи. Дружеството няма приходи от дейността си, а и не очаква такива поради неконкурентоспособността си на пазара. Софийският „Хемус хотелс холдинг“ АД контролира 80% от книжата му с право на глас.
От началото на годината досега компенсаторните инструменти поскъпнаха значително в борсовата търговия. Особено осезаемо стана то в първите дни на април. През този период от Българската стопанска камара предупредиха за необичайния интерес към непаричните платежни инструменти и се заговори за евентуално изтичане на вътрешна информация за законови промени. Случайно или не, предупрежденията бяха последвани от одобреното предложение на депутата от ДПС Тунджай Наимов държавна земеделска земя да се продава не само срещу поименни компенсационни бонове, а и срещу останалите компенсаторни инструменти – компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. Решението на правителството за промяна на списъка на търговските дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства, бе вторият фактор, с който се даде възможност на притежателите на такива книжа да се освободят от тях и обяснява рязкото им поскъпване.
При компенсаторните записи промяната е най-голяма, като само за петте месеца на 2014-а (към 27 май) котировките им скочиха от 33 до 60 стотинки при номинал един лев.
При жилищните компенсаторни записи инвеститорите също са готови да извадят 60 ст., като търговията започна от 31 ст. през януари, а при поименните компенсационни бонове страстите бяха по-спокойни – наддаването започна от 53 ст. и стигна до 61 стотинки.
Компенсаторните инструменти са безналични, поименни платежни средства, които служат за обезщетяване на лица, чиито имоти, сгради или земеделски земи са одържавени или отчуждени. Те могат да се търгуват само на регулиран пазар на ценни книжа („БФБ-София“). Делят се на компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи по Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти и на поименни компенсационни бонове по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
С компенсаторни инструменти може да се погасяват лихви по ЗУНК, да се участва в търгове за земеделска земя от държавния поземлен фонд или да се извършват плащания по приватизационни сделки през „БФБ-София“.
