Още на втория ден след края на изборите за Европейския парламент започнаха сондажите за избора на нов председател на Европейската комисия. Той ще замени Жозе Мануел Барозу, чийто втори мандат изтича през октомври. Задачата е с повишена трудност поради резултатите от вота, който не излъчи категоричен победител и нито една от партиите няма солидно мнозинство. (Бел. ред. – Разпределението на парламентарните места по държави и по политически предпочитания е представено в таблицата „Разпределение на силите“). Нещо повече, крайнодесните и крайнолевите, както и букетът от гравитиращите към антиевропейските им възгледи политически формации класираха свои членове за бъдещия Европейски парламент, спечелвайки 31% от гласовете на европейските граждани. Или, както обобщи д-р Натали Точи от Института по международни въпроси в Рим, „изборите за ЕП показват, че институцията е нелегитимна в очите на жителите на Европа, което се дължи както на управлението на кризата в еврозоната, така и на разногласията между лицата, които вземат решения и в обществото“. За управителя на Европейската централна банка Марио Драги пък вотът е показал, че избирателите търсят отговори на „тежките въпроси“ за икономическия растеж и заетостта. А френският премиер Манюел Валс сравни победата на крайнодесния „Национален фронт“ на Марин льо Пен със „земетресение“ и обеща още данъчни намаления. Всъщност първото място на партията на госпожа Льо Пен във Франция е шамар в лицето не само на Париж, но и на Брюксел, защото именно тази страна е съосновател на Европейския съюз (заедно с Германия) и от половин век е един от двигателите на европейския проект.
Близките изборни резултати на първите две политически сили – Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС), дадоха нов акъл на европейските лидери, които се събраха на спешна неофициална вечеря на 27 май, за да обсъдят положението. Основната тема на дискусиите е била как да водят бъдещата политика на общността на фона на тези антиевропейски резултати и точно върху какви въпроси да акцентира бъдещият председател на Еврокомисията, без да се визира кой точно ще е той. Очертава се и „пакетна“ сделка за разпределение на четирите висши управленски длъжности в обединена Европа – на лидерите на Европейската комисия, на парламента, на Европейския съвет и на шефа на дипломатическата мисия на съюза. И защото, по думите на германския канцлер Ангела Меркел, всичко това не може да се свърши за една нощ, процесът ще се проточи до лятото и ще бъде канализиран от председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Той ще трябва да проведе консултации с ръководителите на основните партии в парламента, за да намери приемливи кандидати за висшите позиции, както и за политическия дневен ред на следващата комисия. Целта е да се отсеят спорните кандидатури преди лятната почивка и да има предложения до следващата среща на 26 и 27 юни.
Тази реалност със сигурност не е по вкуса на излъчения от ЕНП кандидат да оглави Еврокомисията – Жан-Клод Юнкер. След като се запозна с изборните резултати той самодоволно заяви: „Аз не съм на колене. Аз спечелих изборите.“ А по повод на несъгласието на британския премиер Дейвид Камерън с номинацията му отбеляза безцеремонно: „Не ме е грижа.“ Господин Юнкер си изпусна нервите и по време на 30-минутната пресконференция в щабквартирата на ЕНП, когато „отряза“ италиански журналист, защото вече бил отговорил на зададения въпрос „хиляда пъти“.
За да бъде избран, бъдещият председател на Европейската комисия трябва да получи подкрепата на поне 376 депутати от 751-членния парламент. Следователно ще се наложи да се водят трудни преговори за широка коалиция, подобна на германската. Освен това е необходимо кандидатът да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство от лидерите на 28-те страни членки. Което означава, че ако има няколко държави против, Юнкер ще получи червен картон.
В тази връзка се появи и първата интрига. В очевиден опит да измести баланса на силите към ПЕС и нейния кандидат за председател на ЕК Мартин Шулц лидерът на германските социалдемократи Зигмар Габриел призова ЕНП да прекрати сътрудничеството си и да извади от редовете си управляващата партия на Унгария „Фидес“ на Виктор Орбан, както и политическата сила на Силвио Берлускони „Форца Италия“. Габриел коментира, че „би било грешка съдбата на Евросъюза да зависи от тези две партии“.
Кандидатурата на Юнкер е най-неприемлива за Великобритания, като резерви срещу него имат също Швеция, Холандия и Унгария. Германия подкрепя Юнкер с уговорката, че „изборните резултати трябва да се вземат предвид“ и че не е необходимо за председател на Европейската комисия непременно да се номинира представител на най-голямата партия. Франция и Австрия, които са управлявани от социалистически формации, също са склонни да подкрепят Юнкер, но при условие, че ще даде превес на политиката за създаване на работни места и стимулиране на икономиката, а не на програмите за сурови икономии.
Потенциалните алтернативи на Юнкер, спрягани през последните седмици, са на финландския премиер Ирки Катайнен, който подаде оставка; на ирландския министър-председател Енда Кени и на полския му колега Доналд Туск. Някои дипломати пък предлагат да се номинира жена. При този вариант с най-големи шансове са управителният директор на МВФ – Кристин Лагард, президентът на Литва Далиа Грибаускайте, която миналата седмица бе преизбрана за нов мандат, както и датският премиер Хеле Торнинг-Шмит.
Закономерност
Изборите на 25 май като че ли сложиха край на продължилата 30 години закономерност с нарастването на броя на членовете на ЕС да намалява избирателната активност за Европейския парламент. Действително, на първите избори през 1979-а, когато общността е имала девет членове, са гласували 62% от нейните граждани. През 1984-а (с десет членове) избирателната активност се понижава до 59%, през 1989-а (12 членове) е 58%, през 1994-а (12 членове) – 57%, през 1999-а (15 членове) – 50%, през 2004-а (25 членове) – 46%, и през 2009-а (27 членове) – 43 процента. На тазгодишния вот на вече 28-членния Евросъюз до избирателните урни са отишли 43.09% от имащите право на глас жители на общността.
Най-слаба на 25 май 2014-а е била избирателната активност в страните от Вишеградската четворка, с абсолютен „рекордьор“ Словакия – 13 процента. Следват Чехия – 19.5%, Полша – 22.7%, и Унгария – 28.92 процента.
Първичен инстинкт
В много държави резултатите от изборите за ЕП променят коренно съотношението на политическите сили в национален мащаб. Което провокира най-напористите партийни лидери да поискат оставка на правителствата.
– В Гърция Алексис Ципрас – председател на крайнолявата партия „Сириза“, която спечели най-голям дял от пуснатите бюлетини (26.6%), поиска предсрочни избори, защото парламентът е изгубил доверието на гласоподавателите. Политическата сила се пребори също така да назначи управител на община Атина на регионалните избори, чийто втори тур се проведе успоредно с европейските. Това гарантира участието й в някои ключови приватизационни сделки, на които се противопоставя. Освен това Ципрас настоя премиерът Андонис Самарас да съгласува с него бъдещия управител на Гръцката централна банка, който трябва да бъде избран през юни.
Разбира се, сборният изборен резултат на управляващата коалиция между „Нова демокрация“ и „ПАСОК“ е по-висок отколкото на „Сириза“, което, според анализатори, отдалечава изгледите за предсрочно гласуване поне до президентския вот, който ще е в началото на 2015-а. Защото гръцкото законодателство предвижда – ако нито един от кандидатите за държавен глава не получи подкрепата на поне 180 депутати, парламентът да бъде разпуснат. Засега политическите наблюдатели допускат единствено някои промени в кабинета, като с най-голямо внимание се следи дали финансовият министър Янис Стурварас ще запази поста си. Не е изключено при новата обстановка кредиторите да станат по-отстъпчиви по време на есенните преговори за редуциране на дълговото бреме на Гърция, за да предотвратят по-нататъшни заплахи за правителството на Самарас.
Във Франция пък лидерът на победилия „Национален фронт“ – госпожа Марин льо Пен, призова президента Франсоа Оланд да разпусне парламента и да свика предсрочни парламентарни избори. Но предложението й не бе прието.
Тези примери показват, че първосигналният порив на българските политици не е чужд и на европейските им колеги.
Опасност
Най-сериозното предупреждение от проведените избори за ЕП е настъплението на крайнодесните партии, които в общия случай са с антиевропейски и антиемигрнтски нагласи.
– Партията на независимостта на Великобритания (UKIP) на Найджъл Фараж спечели 24 места в бъдещия Еврропарламент и е с първи резултат в страната, оставяйки зад себе си лейбъристите и консерваторите на Камерън. UKIP печели национални избори за първи път от 1906-а насам, като през този 108-годишен период начело на държавата са се редували двете традиционни партии на вигите и торите. Фараж агитира срещу имигрантите и иска от правителството да защити националната осигурителна система от чужденците. Той държи да се проведе възможно най-скоро и референдум за излизането на Острова от Европейския съюз.
-Първата политическа сила във Франция – „Националния фронт“ на Марин льо Пен също е с 24 места.
– Датската „Народна партия“ спечели изборите у дома и изпраща четирима души в парламента.
– Гръцката „Златна зора“, чиито лидери са в затвора, се пребориха за петима депутати и са трета политическа сила в южната ни съседка – преди „ПАСОК“.
– Холандската „Партия на свободата“ и едноименната политическа сила от Австрия ще имат по четирима представители в ЕП и се подреждат на трето място по сила в държавите си. Подобна е националната класация и на финландските крайнодесни „Истински фини“, които изпращат двама евродепутати.
– Германската „Алтернатива за Германия“ има 7% от гласовете и седем депутати. Особеното при нея е, че се бори за излизането на държавата от еврозоната и връщането към германската марка, но не и за напускане на съюза.
