В разгара на сезонния лов на кандидат-студенти ръководствата на университетите са приготвили „елки“-те и трескаво ще смятат броя на новите си попълнения. А и как не, след като напук на неуморните обещания от страна на образователното ведомство да реформира висшето образование държавата продължава да плаща „на калпак“.
До неотдавна студентът беше злато, сега се приема от вузовете като нешлифован диамант, въпреки че мнозинството от изкласилите възпитаници не могат да напишат името си без правописни грешки. Само допреди десетина години, за да влезеш в университет, се налагаше да се пребориш с 10-15 нахъсани и начетени конкуренти. В момента един първокурсник, дори най-неподготвеният, избира по собствено желание от два-три напълно свободни места. Парадоксалното е, че кандидат-студентите очевадно ще бъдат по-малко от отпуснатите бройки, но държавата продължава да разширява приема, вместо „дирижирано“ да го стеснява. На едно от последните си заседания Министерският съвет реши, че през учебната 2014/2015-а в държавните висши училища могат да бъдат приети нови 58 515 студенти, а в частните – още 15 219. Тоест общата бройка на „зайците“ надхвърля 73 хиляди.
От кабинета твърдят, че са проучили и отразили потребностите на пазара на труда, както и
нуждите от специалисти с конкретен профил
като са увеличили приема в педагогически науки, природни науки, математика и информатика, технически науки, здравеопазване и спорт. Само че със заявените от Министерството на здравеопазването допълнителни 129 медицински сестри, 16 ренгенови лаборанти, 82 парамедици и 60 лекарски асистенти едва ли ще бъде разрешена страшната кадрова криза в сектора, която вече ще се е разразила, когато въпросните кадри ще се дипломират и ще минат практиките. Така наречената „нужда от специалисти с конкретен профил“ трябва да се планира поне за пет-шест години напред, когато ще завърши випускът, а не от днес за утре. Във въпросния план-прием остават непокътнати хилядите места за прависти, икономисти, чиновници, които по-скоро отразяват потребностите не на пазара, а на бюрата по труда, да отчитат дейност с обгрижването на нови безработни.
Стигаме и до завършилите матура, които
тази година са малко над 58 хиляди
Поне 10-15 хил. от тях ще започнат работа, за да не си губят времето със следване или пък ще предпочетат офертите на по-престижни западни университети, гарантиращи им реална, а не виртуална кариера. С други думи, излиза, че към 30 хил. скамейки в университетите ще останат празни по „българска линия“. Остава да разчитаме на чужденци. Но вместо да се увеличават, те са намалели през миналата учебна година, като броят им едва надхвърля 10 хиляди. Идват по 2000 души годишно и няма причина да се очаква, че тенденцията ще се обърне рязко. Особено след лошия пример, който държавата даде, отказвайки акредитация на Пернишкия университет. Не е тайна, че повечето от студентите в миньорския град са чужденци, главно от Турция и Нигерия. Те вероятно са били привлечени от възможността да вземат все пак европейска диплома на приемлива цена, която ще им даде някакво предимство на трудовия пазар в собствените им държави. Именно това е сегментът от чуждестранни студенти, които би трябвало да гоним, тъй като е ясно, че не можем да предложим качество дори наполовина от това в Англия, Франция или скандинавските държави. Но какво се получава на практика. Не стига че ги бият по пернишките дискотеки, ами и отнесоха два шамара от държавата, която отказва да легализира дипломите им.
В най-лоша позиция са ректорите. На масата
са оставени към 350 млн. лв. бюджет
за всички университети и към него се протяга гора от ръце. Управителят на Югозападния университет проф. Иван Мирчев дори се пошегува, че сегашният випуск от „матураджии“ ще изглежда като песен през 2015-2016-а, когато се очаква да завършат не повече от 35 хил. ученика. Колегата му от Великотърновския университет проф. Пламен Легкоступ е още по-образен и допълни, че и да скочи с бънджи от Стамболовия мост, повече младежи просто няма откъде да дойдат. А като няма риба, и ракът е риба. Затова висшите училища отделят все по-голяма част от средствата си за кандидат-студентски кампании, правят се на циркаджии и раждат нови специалности, започващи с представката „евро“, харчат всеки лев за нови компютри, електронни дъски и всевъзможни джаджи, за да се чувстват по-комфортно новите им галеници. И между другото чакат новия модел за финансиране на университетите да заработи в необозримото бъдеще. По думите на просветния министър проф. Анелия Клисарова, всички реформи били описани в новата Стратегия за висше образование. Хубаво е, че са написани, но дали ще бъдат приложени преди университетите да са се превърнали в паметници на някога кипелия студентски живот?
Между другото във въпросната стратегия е записано, че български университет трябва да попадне сред 100-те най-престижни в Европа и в първите 500 в света до 2020 година. Най-близко до „големите“ като качество на обучението, авторитет и реализация все още е Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Но ако в Алма Матер издръжката на един физик, химик или биолог е около 1850 лв. годишно, които трудно покриват дори консумативите за практическите им занаятия, то дори нетолкова на Запад за целта се отделят 4-5 пъти повече средства.
В обозримото бъдеще най-дефицитни ще са инженерите, математиците и компютърните специалисти, а ние произвеждаме кандидати за „адвокаДи“, както пишат някои дипломирали се в молбите си за назначаване на работа.
