Преразпределението на средствата между различните възможности за диверсифициране е в основата на всяка успешна бизнес стратегия. Това е особено важно, когато става въпрос за личните финанси. Времето след 2008-а, когато случилото се в САЩ и на световните пазари изненада много инвеститори, продължава да тревожи играчите и те трескаво пресмятат какви ли не варианти, за да са по-прецизни в избора си на финансови инструменти.
Именно търсенето на инвестиционни възможности за клиентите, по-голяма диверсификация на портфейлите и създаването на нестандартни финансови продукти накара и българските управляващи дружества да се поогледат навън. Засега това са предимно съседните балкански страни и по-малко тези от Централна и Източна Европа, даващи надежди за добри печалби. Така се появи една група специализирани договорни фондове (най-голямата от български секторни схеми), инвестиращи в определен регион. Всъщност държавите от Югоизточна Европа една след друга заявяваха мераците си за влизане в Европейския съюз и беше логично те да привлекат интереса на инвеститорите. Но само предвидливите успяха да предвидят и рисковете от излизане на друг пазар, които съответно са и по-високи.
Изборът на такъв секторен договорен фонд у нас в момента не е труден. Спрели сме се на възможностите, които предлагат близките около нас борсови пазари за умножаване на финансите ни, в това число и Русия. Тези от лицензираните управляващи дружества, които завъртяха „машината за пари“ преди кризисната 2008-а, продължават да поддържат добро темпо и печеливша дейност. Други пък, които по-късно излязоха да си търсят късмета, натрупаха загуби и все още не могат да наваксат изоставането. Олекват и портфейлите на клиентите им – веднъж заради по-ниската доходност, а втори път заради изтеглянето на пари.
Това се случва например с „ПФБК Восток“ – първия български договорен фонд, фокусирал се върху Русия и страните от бившия Съветски съюз. Той се появи на пазара преди четири години (през април) и от тогава до сега трупа загуби, което е свързано и със свиването на активите му.
Специфичен фокус е избрал и „Адванс IPO фонд“ от групата „Карол“. Стратегията на колективната схема е да инвестира в акции на новорегистрирани фирми от Централна и Източна Европа. Но трудностите на фондовия пазар, както и намалелият брой на престрашилите се компании да излязат на борсата са причината за загубата му от 8.11% през първите пет месеца на 2014-а. Иначе това е първият български взаимен фонд, който влага средства в IPO сделки, включващи първични публични предлагания за набиране на капитал чрез борсата, листване на дружества при условията на вторично публично предлагане, както и борсови приватизационни сделки. Той обръща внимание и на фирми, които са реализирали IPO, но не по-късно от една година от решението за покупка на такива акции. Фондът може да инвестира също така в частни компании, които планират да придобият публичен статут в бъдеще (pre-IPO сделки).
Географската диверсификация на портфейла позволи на други от фондовете да заличат натрупаните загуби от изминалите години след 2008-а и през последните седемнайсет месеца да зарадват клиентите си с добри печалби. „Скай Нови акции“ например беше първият български регионален фонд (през 2006-а), чийто инвестиционен фокус станаха акции от публични дружества, търгувани на фондовите борси в България, Румъния, Хърватска, Сърбия, Македония, Турция. И продължава да бере плодовете от предприемчивостта си. В края на май той е донесъл печалба от 6.6% на клиентите си, които са увеличили и вложенията си.
Чрез фонда „Балкани“ управляващото дружество „Тексим капитъл мениджмънт“, което е еднолична собственост на „ТЕКСИМ банк“, получава прилична доходност (+6.97%) от притежаването на финансови инструменти от регулираните пазари на Балканския полуостров, както и от Полша и Чехия.
Секторните фондове продължават да са една възможност за допълнителна диверсификация на инвестиционния портфейл. Чрез тях може да се задоволи интересът към определен отрасъл или регион, които в момента се развиват добре, и да се насочат повече средства натам. Те са подходящи за поемане на по-висок риск и за внасяне на спекулативен елемент във вложенията. Чрез тези колективни инвестиционни схеми се предлага един по-различен нестандартен продукт, който, разбира се, освен предимствата си носи и своите недостатъци. Те, да речем, са силно зависими от представянето на съответния отрасъл – могат да оберат печалбите, но и да свият силно парите ни.
Договорният фонд „Адванс Източна Европа“ беше първият от България, който стъпи на развиващите се пазари в шест източноевропейски държави – Русия, Сърбия, Румъния, Хърватска, Украйна и нашата страна. Освен това той успя да се възползва от потенциала им за растеж, още повече че те бяха в началото на своето развитие и макроикономическата среда и нормативната им уредба непрекъснато се подобряваха. Неслучайно инвестицията там му е осигурила най-висока печалба сред секторните фондове през тази година (+7.86%).
