Изборите за парламента на Европа взеха доста глави на политически лидери. Причината е тривиална – лошо представяне. Решението им да се оттеглят от управлението на ръководените от тях политически сили обаче изглежда по-достойно от това на други доста по-сгрешили техни колеги, избрали „несменяемостта“.
В Румъния председателят на основната опозиционна Либерална партия Крин Антонеску, както и други висши партийни дейци, подадоха оставка на 26 май. Заради изключително слабия резултат – 14.9% от подадените гласове, което е доста под гонените 20 процента. Антонеску беше смятан за най-вероятния кандидат за президент на предстоящите през ноември избори и основен съперник на премиера Виктор Понта. Оттук нататък овладяването на президентския пост ще е основната цел на Понта, защото така той би получил цялата власт.
Подобно на румънския партиен лидер от кормилото на Социалистическата партия на Испания се оттегля председателят й Алфредо Перес Рубалкаба. Социалистите загубиха девет от досегашните си 23 места в Европарламента. В интерес на истината, управляващата Народна партия не се представи по-добре със спечелените 16 места в новия парламент срещу 24 в стария. Рубалкаба – професор по химия, бивш вицепремиер и бивш министър на вътрешните работи, изрази разочарованието си, че испанците са предпочели други леви политически сили. Социалистическата партия ще избира нов водач на извънреден партиен конгрес на 19 и 20 юли.
Евроизборите детронираха и лидера на Лейбъристката партия на Ирландия Иймън Гилмор. Тя спечели едва 7% от вота на ирландците – само около една трета от изборния резултат за национален парламент през 2011-а. Същевременно съпротивата на хората срещу политиката на строги икономии върна самочувствието на „Шин Фейн“, която получи 17% и три места в новия Европейски парламент.
Встрани от евроизборите белгийският премиер Елио Ди Рупо връчи на 26 май оставката на правителството си на крал Филип. Това стана след общите парламентарни избори в страната, проведени едновременно с тези за Европа. На тях сепаратистите от „Нов фламандски алианс“ спечелиха 32% от гласовете и станаха първата политическа сила. Съгласно белгийските традиции кралят прие оставката на Ди Рупо, който ще продължи да изпълнява задълженията си, докато новите победители, начело с лидера си Барт Де Вефер, не съставят правителство.
Скандал за незаконно финансиране на предизборна кампания пък провокира партийни трусове във Франция. Става въпрос за заобикаляне на закона по време на битката на бившия френски президент Никола Саркози да бъде преизбран за президент през 2012-а. Аферата набира мощ от няколко седмици, но „бомбата хвърли“ Жером Лаврийо – шеф на канцеларията на лидера на френската дясна партия UMP – Жан-Франсоа Копе и бивш заместник-директор на предизборната кампания на Саркози. В телевизионна изява на 26 май Лаврийо каза, че сметките за предизборните изяви на Саркози през 2012-а били отчетени като фактури за партийни конференции и надхвърляли законните 22.5 млн. евро.
Според репортажи в различни медии фирмата Event&Cie – поделение на рекламната агенция „Бигмалион“, която е собственост на приятели на Копе, спечелила най-малко 8 млн. евро като организатор на кампанията. Тези обвинения принудиха Копе да обяви на 27 май, че ще подаде оставка и ще освободи лидерския партиен пост на 15 юни. Събитията поставят под въпрос и амбициите на Саркози да участва в следващата президентска надпревара през 2017-а.
