До 2016 г. налогът за събиране на отпадъците ни може да скочи до шест пъти заради изискване на Европейската комисия. България е от страните, които рециклират твърде малко боклук за сметка на огромните количества, които трупаме по сметищата си. В момента всяка община у нас плаща по 15 лв. за тон депониран отпадък и съответно върху това количество се определя и нашият данък „смет“. До края на годината изискването е сумата да скочи на 35 лв. за тон депониран отпадък, а до 2016 г. да достигне 90 лева. Това означава, че общините или трябва главоломно да вдигнат такса „смет“ за гражданите си, или да влошат услугата по сметосъбирането и услугата като цяло.
Едва 24% от боклука в България се рециклира. Всичко останало трупаме на сметища в цялата страна. Културата за разделно събиране на българина всяка година се повишава, но нещата се развиват мъчително трудно.
В момента в някои общини у нас събираемостта на такса „смет“ е едва 55-60 процента. От екоминистерството обаче посочват, че ако общините започнат да рециклират повече и по-малко да пълнят сметищата си, няма да се наложи гражданите да поемат финансовата тежест. Ако те въведат този нов модел на управление на отпадъците – да ги разпределят към компостиране, сепариране и превенция, това значи, че на депото ще отиват по-малко отпадъци и те няма да заплащат тези такси, обясняват от „Управление на битовите отпадъци“ към МОСВ.
Ако рестриктивните мерки влязат в сила в някои общини у нас, такса „смет“ ще скочи до 50 лв. на месец. Затова местната власт настоява до 2016 г. сумата за тон депониран отпадък да остане 15 лв., след което плавно да се увеличи.
На фона на всичко това интересен е фактът, че като цяло за последните пет години количеството на отпадъците, които изхвърляме, е намаляло с 20% – в момента средният европеец изхвърля около 540 кг годишно, а българинът – около 380.
Интересът около вечната тема за справедливото определяне на такса „смет“ внезапно се съживи. Повод за това е решение на Министерския съвет за създаване на междуведомствена група за боклука, научи от свой сигурен източник „БАНКЕРЪ“. Заповедта не бе публикувана на сайта на кабинета до редакционното приключване на броя. Но е ясен сигнал, че властта ще се опита да изпълни обещанието си от догодина да се премине към нова база за определянето на такса „смет“ вместо досегашната – квадратура на имота.
Плащаме такса „опаковка“, но таксата „смет“ не намалява. На този парадокс наблегна екологът Васил Маргаритов.
Ако се вдигне потребителският налог върху опаковките, фирмите ще започнат да обръщат още по-сериозно внимание на разделното събиране на отпадъците, това ще превъзпита гражданите и от реализираните икономии такса „смет“ може да намалее. Това ще бъде една стройна и най-вече справедлива система, защото този, който купува повече стоки и изхвърля повече опаковки, ще плаща повече и обратното. Като цяло такса „смет“ може да намалее с до една трета от сегашните си нива.
Към това мнение се присъедини и Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България. Тя потвърди, че има желязна логика с такива мерки да се стигне до орязване на „данък боклук“. Лобито на производителите обаче било силно и натискало Министерството на околната среда и водите рециклирането на опаковките да не поскъпва. Ситуацията ще става все по-заплетена и по-лоша за гражданите, защото самото покриване на екостандартите ще оскъпи боклука до пет пъти. А България няма как да се измъква дълго от тях, защото ни чакат солени санкции.
Маргаритов влиза в по-дълбоки обяснения.
„На теория отговорът е ясен. В началото на 90-те години в Европа започва активно рециклиране на битови отпадъци. Решението идва с въвеждането на принципа отговорността за рециклирането на битовата смет да е споделена между общините и бизнеса. Тази отговорност обаче се простира само върху отпадъците от опаковки – за бутилката, за торбичката, за прозрачната кутия, за кашона, за плика. Но не и за вестника и прозоречното стъкло например, което е рециклируем битов отпадък, но не и опаковка. По този начин субектите, които произвеждат и внасят опакованите продукти, са отговорни и за разделното събиране и рециклиране на отпадъците от амбалажа им. Бизнесът начислява минимална такса в продажната цена на всеки един опакован продукт – описан по-горе като „продуктова такса“. Така потребителят, още при покупката на определен продукт, на практика заплаща цената за разделното събиране и рециклиране“.
Отговорността на производителя е да се включи в организации на производителите и вносителите, каквито в България са „Екопак“, „Екобулпак“, „Екоколект“ и „Булекопак“, които с платените от потребителите продуктови такси, по определени от държавата правила, трябва да поставят контейнери за разделното събиране на опаковките, да ги извозват, да сортират отпадъците по материали и да заплащат разходите, които не могат да бъдат покрити от продажбата на рециклируемите отпадъци – хартия, пластмаса, стъкло и метал. Основната полза и смисълът на това е да се стимулират гражданите да събират разделно отпадъците си, за да си намалят таксата „смет“. Защото, отделяйки рециклируемата от битовата смет, се намалява обемът на боклука и той се извозва по-рядко до депото и съответно се плаща по-малко за това.
В европейските държави ползите от този принцип много лесно се разпознават, защото там е ясно колко струва на гражданите извозването на един метален контейнер с битова смет. Всеки заплаща за своето количество отпадък и знае, че когато отдели и постави обемните бутилки от стъкло, пластмаса, картон в другите контейнери (за разделно събиране), ще заплати по-ниска такса „смет“.
Заплащайки нищожна цена от порядъка на една стотинка за бутилка вода например, такса „смет“ се намалява с до 30%, твърди Маргаритов. В Белгия за 30 грама опаковка се плаща средно по 1.1 стотинка. Ето какво сочат конкретните данни за таксите за опаковки в някои европейски държави – в Белгия всеки гражданин заплаща по 6 евро на година, в Германия – по 10 евро, в Австрия – около 12 евро, и т.н., което е съвсем поносимо и балансирано решение за съответните икономики и не поражда обществени напрежения. Тези числа са „продуктова такса“ за година и се разпределят върху стойността на всички закупени продукти годишно.
Еколожката Малина Крумова също подкрепи този начин на мислене. Тя твърдо отстоява принципа за боклука да се плаща според генерираното количество, а не по този административно най-лесен, но крайно несправедлив за населението начин – върху квадратурата на имота. Запитахме я как може да се измери „произведеният“ отпадък в големите панелни комплекси. Тя отговори, че според нея контейнерите там трябва да се премахнат и да се премине към специални найлонови пликове, които домакинствата да закупуват. По този начин ще се реши въпросът не само за количеството отпадък, но и за разделното му събиране, защото съответната община ще определи график за събирането и сметоизвозването на различните видове „полезни“ отпадъци.
Философия на боклука
Основният начин за намаляването на такса „смет“ в европейските държави е разделното събиране на отпадъци от опаковки и другите рециклируеми отпадъци – само че още „при източника“, казва Маргаритов. Високият дял за рециклиране на опаковки от стъкло, пластмаса, метал, хартия и картон струва немалко пари, защото – от една страна – за да се отделят тези отпадъци, са нужни допълнителни контейнери и да се организират допълнителни дейности. От друга страна – получените пари от продажбата на разделно събраните отпадъци (на рециклиращите предприятия) не са достатъчни за покриване на разходите по разделното събиране, сортиране и транспортиране. Какви са начините за покриване на необходимите разходи? Елементарният начин е чрез покачване на такса „смет“, с която плащаме събирането на отпадъците в металните контейнери, за да се осигури заплащане и за разделното събиране чрез допълнителните цветни контейнери. Това обаче е чисто механичен подход, който води до изсмукване на средства от обикновения гражданин, но не поражда никакви дисциплиниращи стимули – дори напротив. До този момент обаче това е единственият способ, който се промотира в България, а това си е чисто „побългаряване“ на принципа за „отговорността на производителя“. Не може институции и фирми да имитират ефективност и съпричастност, а в същото време да не правят нищо друго, освен да се прикриват зад обедняващия джоб на данъкоплатеца. Ако това продължи, ние отново ще сбъднем мечтата на монополиста – поголовно вдигане на таксите и никакви обяснения.
