Такива сме си българите – първо оплескваме нещата, после изчакваме последния възможен момент за дооплескването им, и като няма вече накъде, започваме да мислим как да ги оправяме. На последното си заседание тази седмица кабинетът създаде Национален съвет по демографска политика. Четеш какво се очаква от него и падаш под масата. Ще осъществява „сътрудничество и координация между държавните органи и институции, органите на местното самоуправление и неправителствения сектор при разработването, планирането, програмирането, идентифицирането на ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на изпълнението на държавната демографска политика“.
И още: „Целите на демографската политика на правителството са свързани със забавяне на темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения; адаптиране на социалните системи и секторни политики към застаряването на населението и на работната сила с цел смекчаване на негативното въздействие на демографските промени върху стабилността на публичните финанси и социалните системи; изграждане на умения за прилагане на цялостен хоризонтален интегриран подход за мобилизиране на икономическите, човешките, административните и финансовите ресурси за предприемане на свързани мерки за балансирано демографско развитие“.
Тук вече здравият разум издиша. Всичко това го нахвърляха за няколко седмици. Колко време са го мислили, не знаем, но пък отразява тенденцията в последния четвърт век. Съветът ще дава становища и препоръки във всички насоки на демографското развитие. Надяваме се обаче да обясни експертно как и защо се правят деца, какво се прави с тях след раждането им и на какво научно основание те трябва да останат в България. Иначе ще е наливане от пусто в празно – изсипваш човешки капитал от единия край, а той изтича без задръжки през терминала на „Летище София“.
Съветът ще бъде ръководен от министър и заместник-министри, в него ще участват шефове от НОИ, здравната каса, научни работници, работодатели, синдикалисти, дори Червеният кръст. Но заседанията ще се провеждат веднъж на шест месеца, което значи, че няма да се бърза. А как да се свърши толкова работа, ако не се бърза? Ами ако се стигне до ситуацията, в която съветът свърши всичките си задачи след още четвърт век, а българи вече не останали? Стратегиите и мерките – отчетени, а хора няма. Пълно недоразумение!
Всъщност статистиката предвижда точно такъв сценарий. В последното си демографско изследване Националният статистически институт отново откри, че населението у нас продължава да намалява и застарява, раждаемостта пада, а равнището на общата смъртност се задържа високо. Виж, средната продължителност на живота малко мръднала нагоре, което не може да не ни радва. Краят ще бъде отложен средно с няколко месеца или с годинка-две. И ще бъде най-зрелищен в градовете, където живее три четвърти от населението. Катастрофа, но интегрирана, хоризонтално балансирана, с дългосрочен ефект и напълно разтоварваща публичните финанси.
