Попита ме един приятел дали съм гласувал за български евродепутати. „Не!“, отговорих му. „Защо?“, заинтересува се той. „Ами защото от българските евродепутати нищо не зависи. Те са просто пълнеж в Европейския парламент, който е необходим по силата на Договора за Европейския съюз и разните там регламенти“, аргументирах се аз.
Не се заяждам и не съм евроскептик. Но наистина мисля, че колкото с българските евродепутати, толкова и без тях. Техните гласове като субекти не са от значение за нито едно важно за България решение на Европейския съюз – било то по отношение на директива, било то по отношение на регламент. Какво ще съдържат тези важни документи се произнасят Европейската комисия, Съветът на министрите, Съветът на министрите на финансите и на икономиката на страните от ЕС и разни други органи, където участват представители на изпълнителната власт. А евродепутатите, особено българските, са безгласна буква.
Вярно е, че директивите се гласуват и в Европейския парламент. Само че там от значение е думата не на отделните депутати, а на парламентарните групи – на Европейската народна партия и на Европейските социалисти най-вече. А тези групи са доминирани от германски, френски, британски, испански, италиански и разни други народни представители от големите държави. Те пък на свой ред се подчиняват на решенията на политическите сили в собствените си страни, без значение дали са в опозиция, или са управляващи. И ако канцлерът Меркел се договори с президента Оланд, че една директива, която е в полза на Германия и Франция, трябва да бъде приета от Европарламента, какво могат да направят българските депутати? Да се свиват в ъгъла. Или пък да се опитат да влязат в коалиция с представители на други държави и да спрат въпросната директива, ако тя накърнява интересите на българската държава. Само че създаването на такава коалиция изисква изключителни политически умения и авторитет, за да се съгласува обща позиция например с колеги например от Италия, Испания и Австрия. Случайно някой да познава български евродепутати с такива качества?
Впрочем страната ни е участвала в подобни коалиции по важни въпроси, но българските депутати нямат пръст в това. Те често и не знаят, че такива договорки съществуват, защото не сме ги чували да вземат отношения по важни теми като единния банков съюз, общия европейски надзор, директивата за капиталовата адекватност. Дори по общоевропейския бюджет като че ли само Ивайло Калфин се изказа.
Иначе от пресцентровете на българските евродепутати можеш да прочетеш значимото им мнение по отношение на човешките права в държави като Судан и Сирия или за правата на жените еди-къде си. Но по въпроси, засягащи стратегически сектори за икономиката на Европа и България, мълчат. Мълчат, защото си нямат и най-обща представа какво се случва, какви процеси се развиват и какви явни и тайни договорки между държавите се правят. С тези преговори от наша страна се занимават представителите на изпълнителната власт – премиер, министри, а когато става дума за банки, и управителят и подуправителите на БНБ. Някои от евродепутатите да са се изказали по отношение на ощетяващите България членове на европейската директива и европейския регламент за капиталовата адекватност? Питайте сегашните и предишните представители в Европарламента какво съдържат тези документи? Едва ли някой има и най-обща представа за тях, камо ли да говори за детайли. А във финансовите среди се знае, че по тези и други свързани с тях директиви и регламенти се е водила тежка политическа битка, в която българската държава е била в коалицията на противниците в съюз със Швеция, Австрия, Великобритания и други страни. Фронтът е бил удържан близо година, докато накрая французите и германците са изпълнили условията на британците и те са предали останалите страни от опозицията.
Така се прави политиката в ЕС и в повечето големи държави. Противно на лозунгите за прозрачност, важните решения се вземат след тайни договорки и взаимни отстъпки, за които няма да прочетете в протоколите на различните европейски структури. А българските евродепутати не само че не могат да влияят върху тези процеси, но и често не знаят за тях. Е, защо да гласувам на изборите за Европейски парламент тогава?
