Линкълн отменя робството в САЩ

Migration Image

На днешния ден през 1922 г. във Вашингтон е открит Мемориал на Ейбрахам Линкълн.

Ейбрахам Линкълн (също: Абрахам Линкълн; на български името съответства на Авраам; на английски: Abraham Lincoln) (12 февруари 1809 – 15 април 1865 г.), понякога наричан Ейб Линкълн, известен с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради (Rail Splitter) или Великият освободител е шестнадесетият (4 март 1861 – 15 април 1865 г.) президент на САЩ и е първият президент от Републиканската партия.

Линкълн твърдо се противопоставя на робството, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през 1860-а допълнително поляризира нацията. Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война (1861-1865 г.), въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът под който преминава управлението му е за обединяване на нацията.

Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза. Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюза до победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претъпява при опита си да прокара кабинета през Конгрес (1862 г.), в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през 1864 година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага habeas corpus – правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко човека от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.

След убийството в театъра, тялото на Линкълн е положено във влак, който преминава през няколко щата в грандиозна погребална церемония по своя път към Илинойс. Нацията оплаква човека, който е смятан от мнозина за спасителя на САЩ. Той е погребан в Оук Ридж Семетри (Спрингфийлд), където за него е изградена през 1874 година 54-метрова гробница. За да се спрат множеството опити за кражба на тялото на Линкълн с цел откуп, синът му Робърт Тод Линкълн го ексхумира и погребва наново в дебел няколко фута бетонен саркофаг.

Смъртта на Линкълн го превръща в мъченик за мнозина. Днес е считан за втория най-добър президент след Джордж Вашингтон. Неговите поклонници го виждат като фигура с класически ценности – честност, откровеност, уважение на личните и на правата на малцинствата, а и на човешката свобода като цяло. Много американски организации с различна насоченост продължават да го споменават под една или друга форма – от движението за права на гейовете "Републиканците от дървената колиба" (Log Cabin Republicans) до застрахователната компания "Линкълн Файнейшъл".

Линкълн е президентът, който обявява Денят на благодарността за национален празник, създава Департамента на земеделието (макар и не с ранг на част от Кабинета), съживява националното банкиране и банки и приема Западна Вирджиния и Невада за щати. Той насърчава усилията за експанзия в Северна Америка на белите заселници като подписва Закона за участъците земя през 1862 година. Но той все пак е най-известен с ролята си при слагане на край на робството в САЩ с подписването на Прокламацията за освобождение като доста прагматична стъпка по време на войната, което поставя основите за пълно премахване на робския режим.

Линкълн е бил висок 6 фута и 4 инча или 192 сантиметра и до момента е най-високият американски президент. Самюел Сеймур – последният, оцелял свидетел на покушението срещу Линкълн, се появява по телевизията когато е на 96 години.

Някои търсят паралели между Ейбрахам Линкълн и Джон Кенеди. Първият е избран за конгресмен през 1846 г., а Джон Кенеди – през 1946 година. Линкълн става президент след изборите през 1860 г., а Кенеди – през 1960-а. Двамата президенти били смъртно ранени в петък с куршуми, попаднали в задната част на главата, в присъствие на жена.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст