Покрай драмите около (не)очаквано стряскащия дефицит в бюджета на Националната здравноосигурителна каса на втори план остана още един твърде тревожен за здравната ни система факт. Към края на април 2014-а дълговете на държавните и общинските болници официално преминаха нова критична граница – 401 млн. лева. Според някои източници сумата надхвърля половин милиард лева. В нея дори не се включват задълженията, които са натрупали ведомствените лечебници като Военномедицинска академия, Транспортна болница и болницата на МВР, които светят на червено с над 100 млн. лева. Още по-страшното е, че най-затънали са структуроопределящите за здравеопазването ни здравни заведения – „Пирогов“, „Свети Георги“ в Пловдив, варненската „Света Марина“, „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора, както и ВМА. По-голямата част от задълженията им са дългосрочни, но просрочените дългове, които са критерий за финансовото състояние на търговските дружества, се увеличават и вече са над 125 млн. лева.
От здравното министерство казват, че основната причина за декапитализацията е недофинансирането на клиничните пътеки. Проблемът обаче съвсем не е еднопосочен. Повечето от споменатите лечебници
обслужват огромен брой здравнонеосигурени
пациенти, от които губят милиони. Те са „притискани“ и от доставчици да купуват лекарства и консумативи на високи цени, а са принудени да вдигат и заплатите на лекарите и сестрите си, за да ги задържат при нарастващия дефицит на кадри. Традиционните „скрити“ политически назначения в бордовете на директорите внесоха допълнителен хаос, защото много от спуснатите не бяха подготвени за кризисен мениджмънт в тежките условия. На всичко отгоре здравната каса редовно просрочва плащанията дори за заработеното от клиниките и се прави на „ощипана мома“ за надлимитната им дейност. Според ресорния министър д-р Таня Андреева пари няма откъде да дойдат, затова е необходимо да се приеме здравната карта, да се преструктурира болничната помощ и да се намалят разходите. Но от думи до дела пътят е дълъг и минава през преодоляването на големи интереси. Затова спасението на давещите е дело на самите давещи се. Ситуацията все пак не е толкова безнадеждна, колкото изглежда. В най-големите задлъжнели болници през последните шест месеца бяха направени управленски рокади, след които финансовото оздравяване вече не изглежда химера. Най-показателен е примерът с Военномедицинска академия. Заместник-министърът на отбраната Иван Иванов каза, че когато (през декември 2013-а) я е поел доц. Крум Кацаров, дълговете й са били 103 млн. лв., а в края на април са 87 млн. лева. Новото ръководство има
работеща програма за излизане от кризата
с два акцента – да се намалят разходите и да се увеличат приходите. Планира се оптимизация на средствата за поддръжка на сградите и апаратурата, на харчовете за външни специалисти. Това ще доведе до икономии от 14 млн. лева. Щатът пък ще бъде съкратен с между 3 и 5 процента. Кацаров иска да увеличи постъпленията със създаването на нови печеливши структури. Диагностично-консултативните центрове към болниците на академията могат да носят между 5 и 7 млн. лв. на година. ВМА иска да излезе и на висококотиращия се пазар на инвазивната кардиология, а специализираната клиника може да заработва 5 млн. лева. Приходите ще нараснат с още 5-6 млн. лв., ако здравното министерство си плаща за пациентите, преминали през спешната помощ. Най-конвертируемата идея е да се обособи военномедицински блок само за армията, а отделен лечебно-диагностичен блок да обслужва гражданите. Знае се, че лечебницата е пазарно „спъната“ заради трудния достъп на редови пациенти до специалистите и клиниките.
Рокада в директорския борд ще вдига „на крака“ и „Пирогов“, който има 20.9 млн. лв. дългове и почти половината са просрочени. В управителното тяло се завърна проф. Димитър Раденовски. Той управляваше спешната болница преди проф. Стоян Миланов, но бе отстранен от здравния министър на ГЕРБ Десислава Атанасова след целенасочена проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция. Тя откри дребни административни нарушения в обществените поръчки, но досъдебното производство бе прекратено със становище, че няма доказателства за престъпления и държавата не е била ощетена.
Към управата се присъедини и специалистът по здравен мениджмънт проф. Веселин Борисов. А иначе персоналът на „Пирогов“ очаква да се върнат допълнителните бонуси за докторите и сестрите, които носят най-много приходи от заработеното по клинични пътеки. Планиран е ремонт на шоковата зала, както и строеж на нов паркинг за медиците и персонала и пациентите.
Подобрение на ситуацията се задава и в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, „потънала“ с 43.2 млн. лв., от които 10.3 млн. лв. просрочени. През април тя чества своята 135-годишнина и тогава директорът проф. д-р Карен Джамбазов посочи, че
за три години са „стопени“ над 3 млн. лева
просрочени задължения, а 28 млн. собствени средства са инвестирани в апаратура и ремонти. От спечелени проекти по оперативни програми е инсталирана техника за над 7 млн. лв. и фонд „Работна заплата“ се е увеличил през 2013-а с 3 млн. лева. При все това болницата остава с едни от най-големите дългове в системата и вероятно тази е една от причините в управителния съвет да влязат Борислав Китов от Медицинския университет и „надзорничката“ от министерството Даниела Петрова.
Най-критична е ситуацията в „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. От над 20 млн. лв. задължения там са забавени към 18 милиона. Основната причина за задлъжнялостта е твърде спорното й обединение с Университетската болница и липсата на подкрепа от здравното министерство. Едва през март министър Андреева обеща, че ведомството ще отпусне 3 млн. лв. за обновяване на базата и нова апаратура, както и други 5.5 млн. лв. за модерен ядрено-магнитен резонанс, скенер и лапароскопска техника. По думите на управителя проф. Петрана Чакърова обаче за последните шест месеца около 200 души персонал са напуснали по свое желание или са били пенсионирани. Предстои да си тръгнат още 40 служители от администрацията. Все пак след пет години пропадане „Проф. д-р Стоян Киркович“ за първи път обслужва с приоритет задълженията си към доставчиците. Оздравяването до голяма степен е гарантирано от новия съвет на директорите. За председател бе избрана Силвия Недева, която е началник на отдел „Управление на международни проекти“ в Министерството на здравеопазването и би трябвало да знае как се привличат пари от еврофондовете. Неин заместник е проф. Никола Владов, който има управленски опит като началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична трансплантационна хирургия във ВМА, а освен това е едно от световните светила в бранша.
