Реформаторският блок (РБ) по всяка вероятност ще покани „Синьо единство“ и „Зелените“ на масата за преговори. Целта занапред е да се обсъдят съвместни политически действия, научи „БАНКЕРЪ“ от представители на десните формации.
Намерението дойде дни след като реформаторите спечелиха един мандат в Европейския парламент (ЕП) и доверие им гласуваха над 144 000 души.
Евродепутат от РБ ще бъде обаче не първият в листата – лидерът на „Движение България на гражданите“ (ДБГ) Меглена Кунева, а вторият – Светослав Малинов от „Демократи за силна България“ (ДСБ). Преференциалният вот проработи. Подредбата на водача бе направена от избирателите на блока, като 27% от тях сложиха преференция за Малинов и по този начин го предпочетоха за евродепутат. Това не беше голяма изненада. Защото още при сформирането на Реформаторския блок голяма част от симпатизантите му не припознаха Кунева като десен политик. Основният им довод: тя е участвала в изпълнителната власт, и то в лявоцентристко правителство в периода 2001-2005 година. Друга „черна“ точка за нея е, че е била еврокомисар в Европейския парламент, номираната от тройната коалиция.
Непосредствено преди Евровота пък бившият лидер на ДСБ Иван Костов заяви, че ще гласува за реформаторите и ще сложи „чавка“ за Малинов. С което даде да се разбере, че тъмносините не харесват Кунева. Отделно бяха подмятанията, че е снаха в комунистически род, което хвърли допълнителна сянка върху опитите й да си изгради реноме на отявлен демократ. Всичко това показва, че водещата партия в Реформаторския блок е именно ДСБ.
Председателят на ДСБ и говорител на блока Радан Кънев призна, че разговорите между коалицията и „Синьо единство“ действително стоят на дневен ред. През седмицата той сподели, че РБ не е извоювал своя максимум, а е постигнал около половината от възможности си.
Малинов, който ще бъде втори мандат в Европарламента , пък заяви, че енергията и постигнатият резултат на блока не бива да се хабят и набраната инерция трябва да продължи, за да може той да расте. „РБ е траен съюз от партии, към който могат да се присъединяват и личности. Сериозните десни избиратели се преориентират и виждат, че има две възможности – ГЕРБ и Реформаторския блок. Всички опити да се правят трети, четвърти и пети формации се провалиха. Затова призовавам техните политици и избиратели: „Елате в Реформаторския блок, за да правим дясна политика“, сподели за „БАНКЕРЪ“ Малинов.
Потенциалният им нов стар партньор „Синьо единство“, който участва в сформирането на блока миналата година, но по-късно го напусна под претекст, че партията е изгонена именно от ДСБ, също декларира готовност за разговори. На евровота за „Синьо единство“ с водач на листата Надежда Нейнски гласуваха 10 786 души. Резултат, който никак не е висок. Скандалите около „Синьо единство“ и РБ обаче демотивираха част от десните избиратели, които не гласуваха. Освен всичко друго общият механичен сбор между пуснатите бюлетини за двете формации може би щеше да донесе не един, а два мандата за десницата в лицето на Реформаторския блок.
„Резултатите от изборите показаха, че десницата в България ще се конструира около ДСБ, които са водеща политическа сила както в РБ, така и сред българския десен избирател“, заяви за „БАНКЕРЪ“ Христо Панчугов, лидер на „Синьо единство“. Според него партията е готова да работи за сформирането на традиционна десница у нас.
Трудно е да се каже дали разговорите между двете формации ще минат гладко на фона на миналогодишните скандали. Друга евентуална пречка би била, че реформаторите все още са разочаровани от проведената предизборна кампания на Нейнски, която директно атакува Меглена Кунева.
Друг потенциален партньор, към който обаче реформаторите оставят отворена врата, са „Зелените“, с един от лидерите им Андрей Ковачев. При сформирането на РБ „Зелените“ също бяха част от съюза, но впоследствие се отметнаха и го напуснаха. Съпредседателят на „Зелените“ Андрей Ковачев заяви за „БАНКЕРЪ“, че при желание на част от членовете на партията подобна тема може да бъде повдигната на следващото Националното събрание, което ще се състои след месец или два.
Според Малинов двете формации имат сходство в идеите си за провеждане на европейска и българска политика, а ниските резултати от 0.5 на сто за екоактивистите на европейските избори са продиктувани от нежеланието на симпатизантите им да напускат блока.
„Приликите помежду ни се изразяват в това, че подкрепяме собствениците на малкия и средния бизнес и желаем устойчиво развитие. Една от разликите е, че „Зелените“ сме твърдо против добива на шистов газ“, заяви Ковачев.
Спечеленото евродепутатското място вече дава увереност на реформаторите, че точно те са с най-голям шанс да обединят десницата около себе си в България. И ще разчитат на избирателите, които не припознават ГЕРБ, като най-голяма дясна партия. Остава да видим дали към петте партии в блока ще се присъединят и други.
