Едно революционно изказване на бившия премиер и президент на Чехия Вацлав Клаус тази седмица остана нечуто заради следизборната истерия, прераснала в делириум около вота за недоверие към правителството на Пламен Орешарски. Клаус, който е типичен представител на десноцентристко политическо мислене и поведение, обяви, че европейските избори са спечелени от тези, които не отидоха на тях. "В Чехия победиха 82% от гражданите, които не застанаха пред избирателните урни. На тези хора ясно им беше дадено да разберат, че Европейският съюз не се интересува от тях, че Европейският съюз и демокрацията нямат нищо общо и по тази причина Европейският парламент е играчка, която в действителност няма никакво значение. Така че резултатите от тези избори, по същество, не са чак толкова важни за по-нататъшния и бъдещ живот на Европа. Мисля, че това е много сериозен сигнал, и всеки, които искаше, го е чул", заяви един от най-уважаваните политици в Чехия.
Клаус не за първи път шокира Европа с критичните си изказвания по отношение на ЕС и неговите институции. И до днес се помни неговата реч пред Европарламента през февруари 2009 година. Тогава той втрещи евродепутатите, задавайки им следния въпрос: "Вие наистина ли сте убедени, че винаги, когато гласувате, вземате решение за нещо, което трябва да бъде решено тук – в тази зала, а не по-близо до гражданите, т.е. вътре в отделните страни членки?" След това президентът на Чехия продължи да развива тезата си, че съществува огромно отчуждение между гражданите на общността и представителите в Европарламента . "Има огромна отдалеченост (и то не само географска) между гражданите и европейските представители и тя е много по-голяма, отколкото тази, съществуваща вътре в самите страни членки. Tази отдалеченост често се описва като дефицит на демокрация, като загуба на отговорност, като вземане на решение от онези, които не са избрани, а подбрани, като бюрократизация на вземането на решения и т.н.", каза Клаус и прогнозира, че отчуждението между гражданите в европейските страни и институциите на ЕС ще става все по-голямо.
В контекста на неговото изказване е повече от странно защо никой от политиците в България не коментира къде всъщност изчезнаха около 4 200 000 българи, които от 6 533 828 души, имащи право на глас, не се явиха пред изборните урни? Интересува ли се някой от тяхната съдба? Очевидно не. И това, за огромно съжаление, е най-ясната илюстрация на тезата на Вацлав Клаус за съществуващото отчуждение не само между гражданите и европейските институции, но и зеещата дупка между хората и политическите партии в България.
Вместо интерес към неявилите се пред урните и обективен анализ на мотивите да го направят нашенските политици продължават да демонстрират самочувствие на победители, осланяйки се на представителството, дадено им при изборите. За какво представителство говорят те? Победителят с най-голяма уста Бойко Борисов е подкрепен от 680 838 души – с около 60 000 повече гласове, отколкото при евроизборите през 2009 г., когато ГЕРБ спечели шест мандата. ДПС, което също се посочи за победител и се обяви за най-европейската партия, не са толкова далеч от постижението си през 2009 г. – 364 197 гласа и четири мандата. Сега те бяха подкрепени от 386 725 свои избиратели и получиха отново четири мандата. Само БСП отчете обективно спад – от 467 618 гласа през 2009 г. те паднаха до 424 037 гласа, но получиха отново четири мандата. Тънката синя нишка, тръгнала от някогашната Синя коалиция, получила през 2009 г. 204 817 гласа и един мандат, отведе пред урните 144 532 поддръжници на Реформаторския блок, който след изборите има един мандат.
Ето такова е представителството при евровота, което кой знае защо дава самочувствие на повечето политици да говорят за преформулиране на вътрешно политическото пространство. Борисов и реформаторите продължават да искат предсрочни избори, тъй като така повелявал гласът на народа. След провала на четвъртия вот на недоверие лидерът на ГЕРБ нервно отсече, че е дошло време разделно. "След като не се съобразиха с вота на народа в неделя, след като не се съобразиха с финансови, икономически и всякакви аргументи, оттук нататък никога повече не искам да ме питате за национално съгласие: дали ще сядаме на една маса, на един стол, дали ще водим преговори с грандиозните думи за бъдещето на България", обяви той.
Очевидно идеята за национално съгласие никога не е била толкова компроментирана и унизително подценявана заради късогледи политически ламтежи. И това, че зад гърба на Борисов и подобните му политически хомункулуси стои портретът на Дякона, изобщо не им дава правото да говорят за народно представителство. Въпреки униженията, манипулациите и лъжите единственият суверен, пред който някога се е клел Левски, е народът. Включително и онези 4.2 млн. сънародници, удобно забравени от политическата класа…
