На днешния ден през 1880 г. Второто Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната ни валута – "лев". Тя се разделя на 100 стотинки и тогава е равна на един френски франк. Банкнотите, които се използват днес, са с номинал от 2, 5, 10, 20, 50 и 100 лв., а монетите са от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 стотинки и 1 лев.
Левът е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Името му произхожда от левъ – остаряла форма на думата "лъв", употребявана през 19 век. В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната. До 1887 г. чуждите сребърни монети се използват широко в България наред с българския лев.
Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети. Нормативът предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане на до 15 млн. лева. Левът е имал стойност, равна на тази на френския франк. Допускало се е използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.
Въпреки че законът установява триметален стандарт и че първите отсечени монети са медни, на практика в обращението преобладават сребърните монети. През 1885 г. България се доближава до парично предлагане от 7 сребърни лева на глава от населението, след което новите емисии на сребърни монети са прекратени до 1891 година.
През следващите две години правителството и Българската народна банка успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети. Това става с известни загуби, тъй като те са обменяни за левове по курс, по-висок от пазарния, за да не обезценят силно частните спестявания. Този процес предизвиква значителна дефлация, компенсирана в известна степен с емитирането на левови банкноти през следващите години.
През 90-те години на миналия век няколко периода на драстична инфлация, най-тежкият от които през зимата на 1996-1997 г., значително девалвират лева. Това довежда до установяването на Валутния борд, като от 1997 г. стойността на лева е твърдо свързана с тази на германската марка при курс 1000 лева равни на 1 германска марка. След деноминацията на лева от 5 юли 1999-а курсът става 1 лев равен на 1 германска марка, а след излизането от употреба на германската марка в края на същата година левът се привързва към еврото при курс 1.95583 лева равно на 1 евро.
С договора за влизането си в Европейския съюз България официално има ангажимент за присъединяване към Еврозоната, като няма фиксиран срок за това.
