Проектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията е вреден и носи редица рискове. Неговият основен недостатък е, че е изготвен, без да е направена професионална и задълбочена оценка на въздействието, в резултат на което той ще изкриви пазара и ще наруши свободата на конкуренцията. Сметката от приемането на подобен закон ще платят малките и средните производители, тъй като търговските вериги ще се преориентират към външни доставчици. Крайните потребители пък ще бъдат натоварени с по-високи цени…
Това са само част от изводите, около които се обединиха управителите на някои от големите търговски вериги, български производители, Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската търговско- промишлена палата, Българската стопанска камара, Германо -българската индустриално-търговска камара, Австрийското търговско представителство, асоциацията „Активни потребители“, икономистите Емил Хърсев, Георги Ангелов, Красен Станчев, както и юристи от областта на конкурентното право.
Изненадващо дори министърът на икономиката Драгомир Стойнев изрази сериозни възражения срещу законопроекта. В официалното му становище се казва, че не е сигурно доколко предложенията биха могли да ограничат нелоялните търговски практики. „Считаме, че е необходимо да бъде проведена широка дискусия на предлаганите законодателни решения, както и задълбочен и цялостен анализ, тъй като законопроектът би могъл да има неочаквани последици. Няма съмнение, че целевата група са големите търговски вериги, но те не са визирани конкретно в текста на проекта и съответно може да се окаже, че последният нарушава баланса в други сектори на икономиката“, коментира Стойнев.
Отрицателно е мнението и на Световната банка. Според финансовата институция промените ще доведат до несигурност на пазара и ще претоварят Комисията за защита на конкуренцията.
Законопроектът, подготвен от група депутати начело с Корнелия Нинова и Румен Гечев от БСП и Йордан Цонев от ДПС, бе приет на първо четене в парламента в средата на април. Очакванията са още идната седмица да бъде гледан и на второ четене.
„Българските производители не могат да чакат повече. Тези промени са в изпълнение на политическите ни ангажименти за борба с монополите, с големите, с тези с господстващо положение и в защита на малкия и средния български производител“, обяснява Нинова. Думите й подсказват и мотивите за регулирането на уж свободния пазар. Основната теза на вносителите е, че големите търговски вериги поставят в неравностойно положение българските доставчици. Затова към понятията „монопол“ и „господстващо положение“ се прибавя и терминът „значителна пазарна сила“. Според последната редакция на текстовете в проектонорматива такава ще има всяка фирма, която заедно със свързаните с нея лица има по-голям от 20% дял от съответния пазар. Ако се установи, че има злоупотреба с тази сила, ще се налагат санкции като процент от оборота за съответната стока, но не повече от 10 на сто. За да няма объркване, е записано още, че едно предприятие има господстващо положение при дял на пазара от над 40 процента. Тоест, една фирма с господстващо положение ще може да бъде глобена освен за него и за значителна пазарна сила. Само че, за сведение на Нинова и Гечев, това противоречи на европейските норми, тъй като не може да се налагат две отделни санкции за едно и също провинение.
Най-важното обаче е друго – под ударите на закона ще попаднат не само големите вериги и хипермаркети, но и редица други търговци. Трябва да е ясно, че измененията ще засегнат всички икономически субекти, тъй като никъде не се казва, че се отнасят само за магазините и дистрибуторите на бързооборотни стоки. Освен това е заложено уеднаквяване на търговските практики и регулирането на взаимоотношенията между търговците, от една страна, и производителите и доставчиците, от друга. Общо взето, държавата иска да отнеме правото на свободно договаряне между стопанските субекти и да ги задължи да спазват определени условия. За целта се предлага изготвянето на общовалидни типови договори, които търговците да прилагат в отношенията си с доставчици или купувачи. Те ще се отнасят само за предприятията с оборот над 50 млн. лв. за предишната година.
„Този закон не е приемлив за нашето общество, защото моралът не може да се компенсира с нормативни актове. Пазар се прави с конкуренция. Най-често необходимост от защита от страна на държавата имат тези, които не са убедени в конкурентните си предимства. Държавата не бива да се намесва в търговските отношения. Това, което ни се предлага, е лош път назад“, заяви Сашо Дончев, председател на БСК. Той обобщи предлаганите законодателни промени, като перифразира констатацията на добрия войник Швейк: „Войната вървеше добре и за двете страни, докато не се намеси генералният щаб“. Дончев изрази опасенията си, че в България законите се прилагат избирателно и чрез този закон ще бъдат атакувани едни или други търговци. Той подкрепи също така мнението на главния изпълнителен директор на „Билла България“ Николай Петров, че това е административен начин за повишаване на печалбите на неконкурентоспособни производители за сметка на потребителите.
Според Милена Драгийска, управител на „Лидл България“, част от мерките технически няма как да бъдат изпълнени. Тя попита например по чии типови договори ще се работи, когато и търговецът, и доставчикът имат над 50 млн. лв. оборот? Този парадокс не е изяснен в проектонорматива.
„Законопроектът е изключително вреден за малките и средните производители – свръхрегулациите ще доведат до търсене на алтернативни производители в Румъния и Гърция“, категоричен бе и Димитър Спасов, управител на „Кауфланд България“. По думите му срещу всички такси и отстъпки, налагани от търговските вериги, за които се говори толкова много, се извършват реални услуги. Пример в това отношение даде колегата му Николай Петров, който е и председател на Сдружението за модерна търговия: „За да дойде една майонеза до всички мои магазини, трябва да бъде закарана със специален транспорт в определен период от време до всеки обект, което струва 10% от крайната цена на продукта. Ние обаче имаме централен склад и от икономия на обема смъкваме разхода до 6 на сто. И сядаме с партньора да дискутираме каква е отстъпката, която трябва да отиде за един такъв логистичен разход – в случая ние намаляваме нашия разход с 2 на сто, той намалява неговия също с 2 процента. Само че тези 2%, които се получават като отстъпка в цената само защото ние караме, а не той, няма да ги има, когато ги забрани новият закон. Ето с 2% на секундата ще се вдигнат цените“, обясни Петров.
В тази връзка Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители“, за пореден път обърна внимание, че законопроектът е директен удар срещу по-неплатежоспособните потребители. Защото в крайна сметка ще доведе до по-високи сметки, които ще бъдат платени от клиентите. Николов смята, че зад законовите промени стои ограничена група български производители, които имат проблеми с конкурентоспособността и вместо да търсят решение, се опитват да наложат правила за всички.
Впрочем никак не е за пропускане, че вълната на недоволство срещу търговските вериги бе подета и се поддържа най-силно от Съюза „Произведено в България“, чиито заместник-председатели са близките до БСП социолози Кънчо Стойчев и Андрей Райчев. Доколко двамата са компетентни в тази област е отделна тема, но и председателят на БТПП Цветан Симеонов е на мнение, че държавните органи не бива да стоят над свободата на договаряне, защото по този начин се създава нова писта за корупция.
„Проектопромените настройват всички срещу управляващите. Не съм съгласен да се изкривява конкурентната среда. Това не е битка между доставчиците и големите търговски вериги, а засяга цялата икономика във всичките й браншове“, отбеляза и председателят на КРИБ Огнян Донев.
Че проблемът не е между търговците и производителите, а е много по-сериозен, по-общ и засяга бизнес средата като цяло, е убеден и макроикономистът Георги Ангелов от института „Отворено общество“. А финансовият експерт Емил Хърсев оригинално обрисува ситуацията: „Най-добре е големият батко, както е решил да ни лиши от присъствието си тук (б.а. – вносителите на текстовете не приеха поканата да участват в обсъжданията), да ни лиши и от тази законодателна инициатива“. Според него модерната търговия влия положително на пазара, спомага за инвестициите и засилва конкуренцията. „Всичко това е безспорно, но има съпротива от разни производители, които са притеснени, че веригите намаляват цените на стоките. Това е. Те искат да продават с по-големи печалби, затова недоволстват. Разбира се, не отричам, че може да има извиване на ръце от страна на хипермаркетите, но подобни спорове трябва да се решават в съда, а не в парламента“, изтъкна Хърсев.
Интересна е и позицията на някои български производители. Търговският директор на „Захарни изделия – Варна“ Димитър Димитров призна, че има проблеми в условията на договорите с търговските вериги, но и че предложените законови промени въобще няма да спомогнат за тяхното решаване.
Управителят на „Олинеза“ Александър Найденов пък попита как точно го защитават новите правила, след като освен производител е и доставчик на храни с приходи над 50 млн. лева?
„Ние имаме полза от търговските вериги, защото дълго време се борихме със сивия сектор, а именно те помогнаха за изчистването му“, каза от своя страна и Юри Папазов от „Симид София“.
