Поредната газова разправия между Русия и Украйна притиска Варшава да „отърве“ страната от руската енергийна зависимост, като модернизира националния въглищен сектор. Полша, която е най-отявленият критик на присъединяването на Крим към Русия и на приноса на Москва за разрастването на украинската криза, разчита на руснаците за повече от 95% от суровия петрол и на две трети от природния газ, които консумира. Полският премиер Доналд Туск настоява Европейският съюз да създаде общ енергиен пазар и да прекрати енергийните връзки с Кремъл чрез печеливша и изпълнима енергийна политика. Докато това се случи обаче, той е наел 59-годишния бивш миньор Мирослав Тарас да извади от батака държавното дружество „Компаниа“ – най-големият производител на въглища в Европа. Фирмата е зарита от дългове и е на ръба на фалита точно когато украинската криза заплашва да наруши доставките на 89 млрд. куб. м природен газ годишно от „Газпром“ за Полша през Украйна.
„Компаниа“ осигурява работа на повече от 54 хил. миньори в южния полски район Силезия, чиято средна заплата е била 1630 евро на месец през 2013-а – с 85% по-висока от средното възнаграждение в национален мащаб. Първата задача на Тарас ще е да убеди банките да продължат да я финансират. Допълнителните предложения за спасяване на предприятието са да се намали вносът на по-евтини въглища и електрическа енергия и да се отсрочат натрупаните фирмени задължения. Енергийните дружества и профсъюзите също трябва да се включат в битката за „Компаниа“, като всеки направи отстъпки от исканията си, а Варшава да помисли сериозно как да спаси хилядите работни места. Засега Тарас предлага да затваря поетапно нерентабилните мини и да увеличава печалбата на другите. Профсъюзите пък обещават да проведат демонстрация в полската столица на 16 юни, ако правителствените мерки не ги задоволят.
Ренесанс на въглищата е регистриран и в най-богатата европейска икономика. По последни данни количеството енергия, произведена от твърдо гориво в Германия, е достигнало най-високото си за последните повече от 20 години равнище през 2013-а (162 млрд. кВтчаса). Една от причините, според Йохен Дийкман от Германския институт за икономически проучвания, са ниските цени на въглеродните емисии в търговската схема на Европейския съюз. Другата причина е, че новите централи на кафяви въглища, въведени в експлоатация през 2012-а, са надхвърлили повече от два пъти затворените през същата година стари мощности. Електроенергията, добита от природен газ, се е понижила с 10 млрд. кВт (до 66 млрд.) през миналата година. Това означава, че централите на въглища са запълнили основната част от загубената електроенергия в резултат на закриването на осем атомни централи през 2011-а.
Този ръст на енергията, добита от твърдо гориво, е довел до нов рекорден износ на електричество от Германия през 2013-а – до около 33 млрд. кВтчаса. Това е един от парадоксите на новата германска енергийна стратегия Energiewende – енергийна революция, целяща до 2050-а да прекрати използването на въглища в страната. Другият парадокс е ръстът на емисиите от въглероден диоксид въпреки бързото разрастване на приложението на вятърните и слънчевите централи. Опозиционната Зелена партия призовава правителството да спре тази разрушителна тенденция. Което едва ли ще се случи в близко време, защото след атомните реактори централите на въглища са основен източник на печалба на най-големите германски енергийни дружества.
Тази тревожна тенденция е уловена и от Международния информационен център за природен газ, известен като Cedigaz. Организацията има около 100 членове, включително и поделения на производителите на нефт и газ „Роял Дъч Шел“ и „Бритиш петролиъм“. В неин доклад, публикуван на 1 юни, е констатирано, че през последните три години консумираният природен газ за генериране на електричество в ЕС е намалял с 33%, което е еквивалентно на 51 млрд. куб. метра. Това количество се равнява на годишното потребление на Франция, подчертават експертите на Cedigaz. Газовият дял в електрическия микс на Европейския съюз пък е спаднал от 23.6% през 2010-а до 19% през 2012-а.
В основата на случващото се е стремежът да се горят по-евтините въглища. Цените им са паднали с 32% от средата на 2011-а до края на миналата година, защото растящото производство на шистов газ в САЩ е намалило значително дела на твърдите горива в производството на електрическа енергия на територията на страната. Това е подтикнало местните производители към масов износ на въглища, който е наводнил пазара. Докато газовите цени, които в общия случай са обвързани с нефтените котировки, са се увеличили с 42% от 2010-а до края на 2013-а.
Cedigaz не вярва възходът на потреблението на въглища да продължи дълго заради наредбите за чистотата на въздуха в общността. По изчисления на експертите в името на тези изисквания Европа рискува да загуби една трета от газовия и въглищния си енергиен капацитет. Което пък изправя пред сериозни предизвикателства сигурността на захранването на Стария континент, защото генерираната от топлоцентралите енергия е необходима, за да резервира възобновяемите енергийни източници.
