Близо до стойност 1.36 щ. долара се търгуваше еврото от началото на седмицата до 5 юни – дългоочаквания ден на официалното съвещание на управителния съвет на Европейската централна банка, на което институцията трябваше да смени паричния си курс. Причина за промяната бе публикуването за пореден път на набор от неубедителни
фундаментални показатели на еврозоната
БВП на общността е нараснал с 0.2% през първото тримесечие на тази година в сравнение с последните три месеца на миналата – точно колкото беше първоначалната оценка на Евростат. За сравнение – растежът в периода октомври-декември 2013-а бе 0.3 процента.
Ниската инфлация продължава да мъчи общността, а съществува и сериозен риск тя да прерасне в дефлация. През май тя се е понижила до 0.5% годишно (след 0.6% през април) и за осми пореден месец се задържа под 1 процент. Спадът бе очакван, защото и инфлацията в Германия през май се е хлъзнала до 0.6% след априлските 0.7 процента.
Комбинираният индекс, отчитащ активността в секторите на производството и на услугите, е намалял от 54 пункта през април на 53.5 през май, но все пак остава над 50 точки, което е белег за растеж, макар и по-забавен. Основен принос за неубедителния резултат има спадът на производствената активност в еврорегиона – по-силен от очаквания, главно заради слабостта на Франция, чийто производствен сектор се е свил за първи път за последните три месеца. Затова пък Испания и Италия изпращат окуражителни новини. Испанският производствен индекс се е повишил до най-силното си равнище от април 2010-а досега, а стойността му в Италия се доближава до максималната за последните три години. Настроението оправя секторът на услугите, постигнал най-високия си растеж от три години досега.
Доказателство за крехкото възстановяване на стопанството на общността е и анемичното повишение (с 0.1%) на индивидуалното потребление през първите три месеца на годината, а също и фактът, че нетният търговски баланс е отнел 0.2% от БВП през същия период.
Изненадващо безработицата в еврозоната се е понижила от 11.8% през март до 11.7% през април, но остава близко до най-високите нива в историята си. Запазва се и неравномерното разпространение на показателя на територията на региона – от 4.9% в Австрия до 25.1% в Испания. Сред младите хора под 25-годишна възраст тя е 23.5 процента. В Италия априлската безработица е запазила мартенското си равнище от 12.6% след върховите 12.7% през януари и февруари. Сред младежите обаче тя е скочила до рекордните 43.3% през април след 42.9% през март.
Тези данни напълно логично предизвикаха
ответни действия от страна на ЕЦБ
Управителят й Марио Драги изложи на 5 май безпрецедентен пакет от мерки в подкрепа на икономиката на региона и за прогонване на призрака на дефлацията.
Институцията свали базовата лихва на еврозоната от досегашните 0.25% на 0.15%, а лихвеният процент по депозитите на кредитните институции в ЕЦБ става минус 0.1 процент. В опит да насочат кредитния поток към онези части от икономиката, които имат нужда от него, европейските централни банкери „отвориха ликвиден канал“ за 400 млрд. евро, обвързан с банковите заеми, а официални банкови представители ще започнат работа по схема за покупка на активи.
Съгласно замисъла на банковия председател Марио Драги финансовите институции ще имат право да вземат заеми от ЕЦБ в размер до 7% от отпуснатите кредити на нефинансови корпорации и домакинства, без да се отчитат ипотеките. Те ще са максимум четиригодишни при базовата лихва на еврозоната плюс надбавка от 0.1 процент. Банките, които не насочат получените средства към крайните клиенти, ще бъдат принудени да ги върнат след две години. Създаването на пазар за ценни книжа, гарантирани с активи, основани на банковите заеми, пък биха помогнали за по-гладък процес на кредитиране.
Сред мерките, оповестени от Драги, е и удължаване на срока за предоставяне на неограничени по количество средства на банките по тяхно искане до края на 2016-а. Както и прекратяване на „стерилизацията“ (изтеглянето на паричната маса) на операциите по покупка на облигации от ЕЦБ, каквато бе практиката от началото на кризата в еврозоната . Целта е да се увеличи ликвидността на паричните пазари на общността.
Грант Люис – икономист в инвестиционната фирма „Дайва кепитъл маркетс“ в Лондон – отбелязва, че „Драги е извадил няколко заека от шапката си, което, изглежда, се харесва на хората“.
Генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия пък посочва, че в рамките на следващите пет години развитите икономики няма да могат да излязат от затрудненията си само чрез реализирането на парични и фискални мерки. Те трябва да заложат и на структурни реформи.
След обявяването на пакета от мерки на ЕЦБ еврото потъна до 1.3505 щ. долара, след което валутните играчи прецениха, че са отишли твърде далеч и го върнаха обратно в близост до 1.36 щ. долара.
У нас
междубанковият пазар през седмицата беше спокоен. Средният дневен валутен оборот (без пренебрежимо ниската активност в съботния ден) достигна 1988 млн. евро (3888 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.07% дял от купената и продадена валута.
